Мълчи ми се...

 
Мълчи ми се...
Недей ме укорява.
Луната ще затворят 
днес отвъд,
където няма да я виждам,
залинява
усмивка-пеперуда,
прашен път
от жажда бледен
в шепите събира
росата на 
посърнали треви
и пие морен,
моят сън е беден,
когато в него
не настройваш струни ти
и неми са цигулките на прага,
душата ми е блудница, краде
фалшиви обещания 
и бяга,
тъмнее ми, като геран, небе
и свят завива ми се-
може би ще падна,
но там в дълбокото
съм цялата...
Така...
Мълчи ми се...
И аз съм много жадна.
Пред мен е чашата...
Догоре със тъга.
~~~~~~~~~~~~~

Изпято над дива река

В неокосените треви
на първа нощ,
когато устните ти са 
часовници от пясък
и се рушат по кожата ми,
глъхне час -
мелодия на
бавно стихващ 
крясък.
Среднощна птица
тишина и прах 
кълве.
Като зрънца от нар
звезди се пръскат 
горе
и грейват в алено
сърцето 
до сърце.
Тела потръпват в нега, 
щом умора
по раменете 
като гущер пропълзя,
за да се шмугне в 
тюркоаза на тревите.
Кристални сферички
линееща роса
улавят образите ни.
Калинка упорита
на бузата ти
като бенчица искри.
Отлитна.
Просветля небето.
Моя
сияйна радост
с ласкави очи,
събирам мигове.
За утре.
След покоя.

~~~~~~~~~~

Отвъд 

Деметра и Персефона
нишките на здрача тъкат,
за да легне в тях 
Луната,
като криво огледало.
За малко искам
да се върна назад.
Блуждае болка
в умореното ми 
тяло.
Оглеждам мечтите си
в тази крива луна.
Минавам отвъд
и светлината събличам
с всяка клетка 
да почувствам мига.
...
Знаеш ли ...
колко много те 
обичам?!
~~~~~~~~~

Боли ли ... 

Сълзите ми капят в 
сърцето ти,
а ти се питаш - 
защо заболя.
Гълъбите
напускат небето ми.
Буря иде...
Почти заваля.
С бавни стъпки минавам 
под арката
от отминали,
скършени дни,
сплитам спомени,
Еньовден скоро е,
във реката Забрава хвърли
всички думи, които съм писала,
всяко чувство и рана от мен...
Боли ли сърцето повтаряй си... -
"Просто тежък бе този тъп ден."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Когато дълбочината заболи

Ти си една 
тъпа болка в мен,
дълбоко, 
дълбоко,
толкова дълбоко,
че почти не я усещам вече,
само в застинали нощи,
когато Луната пак е дете
и бере звездите, за да 
изпие росата 
и красотата им да вземе,
изпълзяват 
ленивите тела на 
изкривените желания,
прозяват се глухо 
и нуждите си пощят.
Не са рептилии, 
но и птици не са...
В такива нощи 
душата ми е локва.
Отразява луната 
и светлината и краде,
а ти си лист, 
отронен от късна есен,
бавно се плъзгаш
и водовъртеж
навътре ще те занесе.
Ти си болка...,
но аз какво съм 
и колко?!
~~~~~~~~

Новолунието, което...

Новолунието, което ще се
търкулне по ръба на 
мисълта ми
има остри ръбчета
и тишината ми 
леко кърви,
имам днес 
някакви странни 
желания,
не се страхувай...
ще бъда нежна,
знаеш, че не боли.
Органза и орхидеи, 
в банално-романтичната 
вечер,
високата чаша
с капчици бавно 
топящ се лед 
и още по-бавният
блус "Меса диаболезе"...
Дами канят, Милорд!
Реверанс...
Стъпка - две напред.