tag:blogger.com,1999:blog-135678142011-12-30T13:33:54.931+02:00Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.comBlogger271100tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-35243987415265433152011-08-14T13:19:00.003+03:002011-08-14T13:37:40.008+03:00<p><a href="http://1.bp.blogspot.com/-vOdAPrDwoqc/Tkeh-oCVuyI/AAAAAAAAAvo/yITarr4VI74/s1600/satarov_9_68.jpg" onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 286px; height: 320px;" src="http://1.bp.blogspot.com/-vOdAPrDwoqc/Tkeh-oCVuyI/AAAAAAAAAvo/yITarr4VI74/s320/satarov_9_68.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5640655155576027938" /></a></p><p> <br /></p><p> <br /></p><p> <br /></p><p> <br /></p><p> <br /></p><p> <br /></p><p> <br /></p><p> <br /></p><p> <br /></p><p> <br /></p><p>Не се обръщай назад... <br />Усмивка през рамо ни стига. <br />Животът е сластно фадо*, <br />любовта - недочетена книга. <br />Притварям клепачи - листца <br />от ириси падат, и падат. <br />Покланя се горда тъга <br />за танц - непокорна и млада. <br />Развихрям се - ябълков цвят <br />в прегръдка на вятъра южен - <br />танцувам. Танцувам... Сълза <br />парва бузата. Тъй ми е нужен <br />онзи огън душите горящ, <br />но и стоплящ жестоките нощи, <br />когато се чувствам сама, <br />но пък знам, че обичам те още. <br />В твойте шепи до смърт ще искря- <br />фина свещ и копринена ласка. <br />В здрача сянка на остра коса <br />реже пламъка. Паднали маски. <br />И е смешно и жалко това <br />да спорим, ругаем и мразим. <br />Нехае за нас Вечността - <br />прашинки нетрайни. Наказан <br />човешкият род търси път. <br />Намерен, до мене оставаш <br />и дишаш до моята гръд... <br />Дишай силно, любов! Не преставай! <br />------------------------------------------------------ <br />Фадо (на португалски се произнася фаду: на португалски: fado от на латински: fatum — съдба) е жанр в традиционната португалска градска инструментална и вокална музика, същността на който често се изразява с непреводимата дума „саудаде“ (на португалски: saudade), съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любовна мъка. <br />Фадото се оформя окончателно в началото на 19 век в резултат от смесването на характерни гръцки (например лаика), романски и арабски музики при известно влияние и от бразилската колония. Играе важна роля в националната самоидентификация на португалците, тъй като прокарва ясна граница между ярките и живи испански ритми, отговарящи на по-буйния и рязък испански характер, и меката, меланхолична душа на португалския народ. <br /> <br />В популярния си вид се изпълнява в малки гостилнички (на португалски: tasca), наричани дом за фадо (на португалски: casa do fado) от всеки, който умее и пожелае, в съпровод на две китари: обикновена акустична китара и португалска китара (с шест двойки струни). </p><p>*********************</p><p>А казват, че на разсъмване е най-тъмно <br /> <br />Танцувай, циганко, <br />ти, която в нощите ми <br />крадеш спомени, <br />за да ги разпръснеш <br />като карти <br />и да гадаеш на вятъра, <br />замръкнал скитник, <br />морно опрял гръб <br />на бора, там <br />на ръба на Времето, <br />склон слизащ много надолу- <br />стръмно и опасно <br />подир дъха на <br />мащерка, <br />розмарин <br />и мента, <br />подир копнежите <br />на чановете, <br />избягали от стадата <br />и подир дръзките ми мисли, <br />излезли навън полуголи, <br />за да танцуват с теб, <br />размятали прозрачни поли <br />и коси на самодиви... <br />Танцувай! <br />Тази нощ Луната е <br />в пълнолуние- <br />едно голямо <br />сребърно огледало - <br />кръгло и дълбоко <br />като жажда. <br />Оглеждам се в него ... <br />и отвъд сънищата си <br />преминавам. <br /></p><p> ********************* </p><p>По жиците - мълнии, в сърцето ми - тъга <br /> <br />Аз идвам от мрака и <br />търся светлина. <br />Цял живот търся <br />и все не я намирам. <br />Залъгвам нощите си с <br />изкуствена луна, <br />а дните са пепелници - <br />в тях угарките събирам. <br />Недопушена обич. <br />Никотинова тъга. <br />Кашля сърцето ми <br />след поредната доза. <br />По жиците - ластовици. <br />Бяла ни една.... <br />Господи, всичко ли <br />в този живот е поза?!</p><p> ********************* </p><p>Преди будилникът да заподскача <br /> <br />По челото на майско утро <br />съзирам бръчки - облаци <br />врабчета кълват <br />умората му, <br />чик-чирикат дръзко <br />и пълни се с <br />малинов сок сърцето <br />от старите бъчонки <br />на копнежа, <br />лежали цяла зима <br />в изби стари. <br />Отпий полека! <br />Виж, сълзичка пари <br />по бузата на слънцето - <br />небрежно отмята <br />кичур златолъч <br />искрящо ще се усмихне <br />и ще се намръщи <br />за нещо свое <br />мислещо навярно.... <br />Как тихо е към 7 <br />още в къщи. <br /></p><p>********************* <br /></p><p>Изречено с шепот: нежност <br /> <br /> <br />Ех, тези тягостни гърмежи <br />с дъх на дъжд <br />Събличат чувствата ми <br />С мене си играят <br />Дочувам шепота <br />на трудно дишащ мъж <br />Тревожна е в кръвта ми <br />таз омая <br />която като див жасмин цъфти <br />и рони цвят по часове нечути <br />пристъпващи към залез <br />без следи <br />в сандалите на нежността обути <br /> <br />Ех тези тягостни гърмежи <br />с вкус на мъж <br />целувал дълго <br />устните ми в здрача <br />Подути устни <br />Топъл летен дъжд <br />от който ми се иска <br />да заплача</p><p>*********************</p><p>Жадносърцие и сребърни нишки тъга <br />/диптих/ <br />1. <br />Отново сребрееш, вещице. <br />Косите ти имат цвят на роса. <br />Сребърнометални нишки... <br />Тънкострунни са. <br />Вятърът свири на тях <br />моята тъга. <br />Вино от метличини <br />наливат ми устните <br />на уморената ти нежност. <br />Тръпчивосин хлад. <br />Жадна съм. Пия. <br />Страхът ми напусто е. <br />Дори да умирам, <br />не се връщам назад. <br /> <br />2. <br />И всички макове <br />и чучулиги в полетата <br />събират дъждинки <br />и пият със мен. <br />Чурулика омарата <br />и се загръща с небето ми. <br />Татуира си слънчице <br />моят горделив ден. <br />Ще се умилква <br />да му говориш за скритото. <br />Какво ще му кажеш <br />ти си знаеш, нали?! <br />Жадно е сърцето ми, <br />а чашата му ненапита е. <br />Някаква музика <br />в дълбините ми звучи. <br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-3524398741526543315?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-34848924348228867682010-06-12T21:52:00.002+03:002010-06-12T21:59:28.402+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/TBPYDhe6aCI/AAAAAAAAAsU/55-zXRTHUww/s1600/31ca13100720a6babfcfa3ecf3b360e9.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 271px; height: 320px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/TBPYDhe6aCI/AAAAAAAAAsU/55-zXRTHUww/s320/31ca13100720a6babfcfa3ecf3b360e9.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5481962726479259682" /></a><br /><p align="center">Бих искала да съм добра...<br />и като спомен,<br />да шепнат мислите за мен-<br />крайморски бриз,<br />но аз съм бездна,<br />сипей главоломен<br />и мойта същност<br />казва се- Каприз.<br /><br />Той скита в нощите ти -<br />фина пеперуда,<br />с омачкани крилца<br />и вирнат нос<br />(какво че нямат нос<br />тез пеперуди),<br />с листенца розови<br />оформя ням въпрос.<br /><br />Мълчиш и, всъщност,<br />отговори няма.<br />Прости ми, че<br />Тъгата ми е Бог,<br />че не усмивка,<br />спиращи дъх драми<br />изпращах в нощи,<br />тъмни като в рог<br /><br />да те завихрят,<br />да целуват<br />и да плачат,<br />да бъде черно и червено<br />като в ад,<br />че ангелска любов<br />във мен се мъчи<br />да се роди...,<br />но върна я назад<br /><br />жестокото небе.<br />Не го познахме,<br />присмяхме се,<br />отрекохме...<br />Лъжи<br />строшиха стълбите...<br />На обич си играхме.<br />Днес Вавилонска кула<br />в мене се руши<br /><br />и не говорим вече<br />на един и същи<br />език, тъй както<br />в древни времена...<br />Бих искала да съм добра,<br />но ти се мръщиш<br />и отминаваш.<br />Точка!<br />Празнота.</p><p align="center">**********</p><p align="center">Защото лошата трева расте бързо<br /></p><p align="center">И защо да ти бъда сянка,<br />когато съм родена луна?<br />Може да светя с'<br />лъчи отразени,<br />но и това си е<br />светлина.<br />Кой обича<br />падналите звездици?<br />Те са само за...-<br />"Пожелай си нещо<br />и обърни гръб!"<br />И без това долу<br />в прахоляка<br />стават буца гранитна.<br />Аве, с две думи -<br />пълна скръб.<br />И ако след теб се прокрадна,<br />пази се, че не съм сянка, а змия!<br />Може да съм смок, но може и жадна<br />за твойта кръвчица пепелянка,<br />продала на Дявола своята душа.<br /><br />Не, не мога да ти бъда сянка.<br /></p><p align="center">***************************</p><p align="center">Fata Morgana</p><p align="center"><br />Душата ми е<br />станала жестока.<br />Прости ми, че<br />съня ти наранявам,<br />когато скитам тъжна<br />там и нося<br />онези тъмни макове<br />на любовта си,<br /><br />а босите ми стъпки<br />са поеми от<br />мъртвите поети<br />на страха ми.<br />Целувам те<br />без думи - белокоса,<br />от скреж косата ми е,<br />да я пипнеш мами,<br /><br />но е студена,<br />като мислите ми бледи,<br />които все те<br />търсят и отблъскват.<br />Празнувам с кръв<br />поредните победи,<br />а в мен сърцето<br />някак си се къса.<br /><br />Душата ми е<br />станала жестока<br />след толкова<br />изгубени минути,<br />в които падала съм<br />с нея надълбоко<br />и съм крещяла думи...<br />Eх,... нечути!<br /></p><p align="center">*************</p><p align="center">И за какво ми е общо взето?</p><p align="center"><br />Белите тигри на пустинята,<br />която наричам живот,<br />ще намерят ли<br />спасителните оазиси<br />или тихо скимтейки<br />ще умрат?<br />Вървя през високи треви,<br />но сляпа съм<br />за красотата, която<br />ме дърпа назад.<br />И събирам абсурдни понятия,<br />натиквам ги в джоба си<br />и ми се иска да закрещя.<br />Нарцистично оглеждам се<br />в себе си,<br />не с очи, а с душа,<br />пълна с мокра тъга.<br /></p><p align="center">*******************</p><p align="center">По тънките петолиния на лунната светлина</p><p align="center"><br />Не залязвай!<br />Слабата луна<br />няма да ме стопли -<br />сянка бледа.<br />Чакат те от<br />другата страна.<br />Тръгваш...<br />А към мен<br />Тъгата гледа-<br />хищна птица,<br />с нокти от метал.<br />Чака да ме<br />сграбчи... И<br />разкъса.<br />Никак ли за мен<br />не ти е жал?!<br />Губя се във<br />този свят навъсен<br />и калинки по<br />косата ми пълзят.<br />Шепнат ми онези<br />важни думи,<br />дето днес не<br />струват. И горчат<br />като престояло вино.<br />Чууууу ли ?!<br />Чуваш ли ги в<br />нощите поне?<br />В сънищата си?<br />Във онзи писък жален<br />на самотна птица?<br />Зло небе<br />да те губя<br />и намирам<br />ме ориса.<br /><br />Не залязвай!<br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-3484892434822886768?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-27214683107016380892010-03-11T09:37:00.005+02:002010-03-11T09:58:18.760+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/S5ih0FZmtmI/AAAAAAAAAq4/kOGEQUJLdic/s1600-h/m11.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 244px; height: 320px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/S5ih0FZmtmI/AAAAAAAAAq4/kOGEQUJLdic/s320/m11.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5447281665479456354" /></a><br />Тази нощ луната- бяла сова,<br />изкълва последните ми мисли,<br />в погледа и стинеше отрова,<br />а кръвта ми потъмня нечиста.<br />Бродница съм, слънце, жълтоока,<br />ти недей ме следва, не умирай,<br />че в душите- кладенци дълбоки<br />пада дълго болка и не спира<br />вой протяжен на вълчици диви<br />да бродира мрака на дантели-<br />паяжини тънки, синьо-сиви,<br />крият се копнежи непосмели<br />мъничко Съдба да си откраднат<br />и запалят своите свещици,<br />ще се спънат, зная, ще пропаднат,<br />плът ще късат черни улулици.<br />Нямам гребен, ходя босонога,<br />тежка ми е бялата ти риза,<br />дъх да си поема... ех, не мога,<br />бродница в човешки дом не влиза,<br />че ще побеснеят всички псета<br />и луната цяла нощ ще лаят,<br />докато разтвори се небето<br />и я скрие. Ето, виждам края -<br />просветлява, трябва да си ида,<br />ти недей, не ме докосвай бледен,<br />че в душата ми ще те зазидам<br />и как гаснеш мълком ще те гледам.<br /><p>**********************</p><p>С дъх на вълча ябълка</p><p>Когато цъфнат<br />аметистовите мълнии,<br />завръщат се<br />блудните синове на<br />сърцето ми,<br />изпълзяват като<br />нагрети от слънцето<br />рептилии<br />тревогите жлъчни и<br />страховете ми.<br />Ссссссъсссссскат<br />лепкаво<br />и с езици<br />рисуват арабески<br />по пясъка на<br />дюните уморени.<br />Подгънала колене<br />под себе си<br />седя и слушам<br />как приижда<br />дълбочината<br />в мене<br />и залива прибоят<br />изписаните думи<br />от някого,<br />обещал ми вселена,<br />а отнел светлината ми.<br />Пясък между пръстите,<br />а в мислите ми - вятър,<br />шепнещ ми нещо<br />за фалшивите приятели.<br /></p><p>**********************</p><p>Смачкан лист с откровения, на дъното на джоба<br />/диптих/<br /></p><p>1.<br />Забърса думите си<br />като трохите по масата,<br />отвори вратата<br />и излезе навън,<br />остана да кръжи-<br />дим цигарен душата ми<br />бавно чезнеща<br />сред полуистини<br />и откровени лъжи.<br />И нямам сили<br />да си поискам сметката,<br />недопитото в чашата ми<br />вкисва се и горчи.<br />На екс, приятелю,<br />изпий самотата ми,<br />после чашата празна<br />в стената счупи!<br /></p><p>2.<br />Пак ще докуцат бледи<br />дните ми- просяци<br />с протегната длан<br />за стотинка. И две.<br />Едра банкнота<br />от поомачкани спомени<br />в мръсната шепа<br />слагам с мъртво сърце.<br />Пияни са сетивата ми,<br />нежността е разголена,<br />танцува по масите<br />и затваря очи.<br />Кога ли превърнахме<br />в чалга живота си?<br />В псевдоеротика<br />и вулгарност?!<br />Кажи!<br /></p><p>**********************</p><p>Кажи ми ..., не, мълчи!</p><p><br />Извивка, по която слиза здрачът<br />на тайните ти мисли в полунощ<br />и пръстите ти схванати се влачат<br />във опит да не бъдеш груб и лош...<br />Но в теб събуждам таз първичност дива,<br />която иска да разкъсва, да руши<br />преградите и с нежност да убива<br />последните ми скрупули... Лъжи!<br />Кажи ми, че за теб съм само нива,<br />в която ще посееш своя страх<br />и залезите, толкова красиви,<br />че да не им се отдадеш, е просто грях.<br />Кажи ми!... Не, мълчи! Мълчи и слизай<br />по тялото ми с устни и с очи.<br />Захвърлена е бялата ти риза<br />в краката ми. На нея лягаш ти...<br />като милувка на торнадо, като огън,<br />разсипал се в жарава. С въглен жив<br />душата си изгарям. После мога<br />да пиша с него, вместо с чер молив<br />това, което ще четеш на свещи,<br />когато няма да ме има. Замълчи!<br />Все още дишам - нежна и гореща...<br />а утрото, сред облаците спи.<br /></p><p>**********************</p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-2721468310701638089?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-33962357575431211292009-12-31T16:12:00.006+02:002010-01-15T23:45:25.496+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/S1Dh6GgXubI/AAAAAAAAAqQ/ZjhGb6Yb5TQ/s1600-h/2148213_311242.gif"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/S1Dh6GgXubI/AAAAAAAAAqQ/ZjhGb6Yb5TQ/s320/2148213_311242.gif" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5427085939276495282" /></a><br /><div align="center"><br /></div><div align="center">Наливай! Чашата е чиста и студена,<br />кристалът на свещичките блести<br />и виното тече... като по вени,<br />а пяната в очите ни кипи,<br /><br />за да прелее в сплетените пръсти,<br />с които тъй ,без думи, казвам аз,<br />че те обичам и от твоите приемам<br />на нежна обич палещ огън глас.<br /><br />Последна нощ е... Дългата година<br />през пролет, лято, есен профуча<br />и в зима бяла - приказна картина,<br />да си поеме дъх на прага ни се спря.<br /><br />За скитника, за малкото сираче,<br />за всеки тъжен и самотен в тази нощ<br />да се помолим да не страдат, да не плачат<br />и делникът им да не бъде лош.<br /><br />Наздраве - казвам. Утре ще ни има,<br />прекрачили през януарски праг<br />във утрото на новата година,<br />в косите с много весел, пухкав сняг.<br /><br />Наздраве - за живота! За тъгата<br />(че е човешко някой път да потъжиш)!<br />За щастието, пазено в душата<br />за черни дни... Отпивам. Как блестиш!<br /></div><div align="center">***********</div><div align="center">Обратно танго (две назад, една напред)<br /></div><div align="center"><br /></div><div align="center">Танцувай! <br />Залезът гори,<br />като от Ада дагма<br />по капризното ми рамо<br />и вписани там<br />кървави следи<br />предричат дълга тръпка.<br />Чувствам само<br />как пръстите ти<br />по сърцето ми пълзят,<br />обгръщат кръста ми<br />и в мен цъфти душата<br />като велвичия в пустиня<br />от тъга.<br />Под маската очи на непозната<br />прогарят свои догми в твоя свят.<br />Анатемосваш ме<br />и пак привлечен падаш<br />в танго, което<br />връща те назад,<br />където аз бях твоята награда,<br />отнета от нечисти ветрове<br />и запокитена сред мрака<br />да те чака.<br />След сто години - среща,<br />под небе<br />заключено и черно.<br />Дръпва драка<br />ръкава ти<br />и капка ярка кръв<br />по устните ми<br />с допир<br />ще оставиш-<br />гальовна ласка<br />в танц последен,<br />но и... пръв.<br />В едно танго,<br />което няма да забравим.<br /></div><div align="center">***********</div><div align="center">Звън на камбанки в мъглата<br /></div><div align="center"><br /></div><div align="center">Аз знам, че е време <br />да се изгубя.<br />Чака ме мъглата,<br />да ме загърне<br />и отведе<br />там, където<br />на лютня тъгата<br />свири тайните на<br />умореното ми сърце.<br />Вплита в косите ми<br />разнежен вятър<br />жълти лютичета и<br />орлови нокти.<br />Недей!...<br />Спомените са змии,<br />изпълзели в тревата.<br />Идва време за сбогом<br />след всяко първо - здравей.<br />И не казвай нищо.<br />Ще улегне кръвта ни.<br />Като бавна река<br />към залеза ще дотече.<br />Стъпките ми в сънища<br />с дъх на<br />мащерка и вятър<br />лекичко ще<br />докосват и<br />твоето сърце,<br />за да зазвъни<br />като камбанка и<br />дълго сред мрака<br />да капят<br />думи - ноти от<br />син кристал.<br />Пресъхват<br />устните ми и<br />тръгвам нататък.<br />Повярвай -<br />за нищо<br />не ми е жал!<br /></div><div align="center">***********</div><div align="center">Мащерка в гривите на дивите коне<br /></div><div align="center"><br /></div><div align="center"><em>" Не заспивай, когато умират звезди, светът е за двама ... "</em><br /><br />Можеш да бъдеш само с един,<br />дори когато мислите ти са<br />подивели коне<br />и препускат по<br />нацъфтели поляни,<br />за да оберат росата<br />с гривите си...<br />Преди сърцето ти да спре<br />знаеш, че само един<br />може онази тънка линия<br />да хване и<br />да я начупва<br />(забранявайки й да се<br />предаде в черта),<br />да ти крещи<br />и да те връща от (Не)битието,<br />ел.кардиограмата<br />не може чувствата ти<br />да предаде,<br />когато сама се предаваш,<br />а той къса облаците в небето,<br />за да ти просветне<br />и тихо дъжд да завали,<br />топъл дъжд, който да<br />смесиш с` сълзите...<br />Ех, момиче -<br />на 16 и на 100 и две...<br />има още по дъното<br />на чашата<br />недопито.<br /></div><p><br /></p><p><br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-3396235757543121129?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-20934709606574181492009-08-30T12:16:00.007+03:002009-08-30T13:26:38.080+03:00<p align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SppDnQ-OssI/AAAAAAAAApg/NPUiNHOEm6I/s1600-h/12516224396352411.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SppDnQ-OssI/AAAAAAAAApg/NPUiNHOEm6I/s320/12516224396352411.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5375683447070044866" /></a><br /><br />из <em>"ДекамероН на ЛилиТ"- декада пета</em><br /><br /><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Ще те погледна отвисоко. Забрави</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">онази свитата, която срещна вчера.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">В очите виж, там гордостта личи,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">онази гордост, дето не намери</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">пътеката към твоето сърце -</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">ту пада изранена, ту се моли,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">забравила дори, че гордост е,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">пред тебе цяла, уязвима се оголи.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">А ти ... игра комар и бакара,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">преструва се изкусно(беше искрен</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">за миг и два, а после... тра ла ла).</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Сега е късно. Знай, че мен ми писна.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Ще мина по приведения гръб</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">на чувствата ти, малко закъснели.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Ще се стопя в мъгла от сива скръб.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Любов и прошка в мен са закърнели.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">*********************************</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span></p><p align="center"><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Длани, пълни с вятър</span></span></span></p><p align="center"><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Спомни си, че някъде ме има,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">когато късаш </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">струните на часовете, ветре</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">и плачат брезите</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">под проливни дъждове,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">поръчай ми заупокойна молитва,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">знаем и двамата,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">че все някога </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">сърцето ми ще спре.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Но дотогава </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">не бързай да ме изпращаш,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">стелят се мъглите </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">над капризния ми свят</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">танцуват и плачат -</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">нежни и любопитни,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">забранили си </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">пътищата назад.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Разтваря се утрото ми -</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">бледокремава роза</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">и капва огромна </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">сълзинка - роса.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Разтварям пръсти,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">без преструвка и поза,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">искам да те прегърна,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">но не ми стига... душа.</span></span></span></p><p align="center"><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">*********************</span></span></span></p><p align="center"><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Той идва...</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">.... в непрогледните нощи</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">хвърля Доброто и заминава.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Черни птици </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">раменете му в кожа пощят</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">кълват залези,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">превърнати от Времето </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">в плява.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Скерцо от гласове на хиени </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">в здрача</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">къса дантели</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">и паяжините са бели,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">докато паяците </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">с кървави сълзи не се разплачат.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Локви остават</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">след сънищата отлетели.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Ще прецапа Надеждата</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">и по детински ще се смее,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">в къса рокличка -</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">розово отесняла.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Гърчат се мислите ми,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">когато ми е студено.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Тази нощ цигулка е</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">апатичното ми тяло.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Струна по струна</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">дръпва Тъгата.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Лък от безчувствие.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Милувка хладна...</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Той носи слънцето, </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">татуирано върху челото,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">а аз за него съм толкова </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">жадна.</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">******</span></span></span></p><p align="center"><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Открадната целувка</span></span></span></p><p align="center"><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Целуни ме и бягай,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">че е черна нощта,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">бродят сенки неверни </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">и е дъно небето </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">на огромна чиния</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">пълна с гъста тъга,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">като трънче от роза </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">дълбоко в сърцето</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">наболява умора</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">и полека кърви,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">с вкус на плаха тревога</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">тишината е в шепи,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">пия жадна и морна,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">какво че горчи,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">като цветето слънце</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">търся нежния шепот,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">който стопля и гали,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">но защо пак мълчиш,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">май в откъснато цвете</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">вече няма магия,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">просветлява на изток,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">нещо в мене боли...</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Целуни ме и бягай,</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">аз съм твойта мория.</span></span></span></p><p align="center"><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">*******************</span></span></span></p><p align="center"><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Аве, Мария</span></span></span></p><p align="center"><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Три стъпки</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Зле прикрити </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">вълчи капани</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Уловена светлина</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Утрини </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">от своите нощи пияни</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">В чашата ми</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">лъжичка бяла тъга</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Слънчев лъч</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">лазерно-хирургичен</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">ампутира сянката </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">на дъжда</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">Всеки човек си е </span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">малко себичен</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">В един пренаселен свят</span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;"></span><span style="font-size:130%;"><br /></span></span></span><span style="font-family:courier new;"><span style="color:#ccffff;"><span style="font-size:130%;">толкова много самота</span></span></span><span style="font-size:130%;"><span style="color:#ff6666;"><span style="color:#ffff33;"><br /></span><span style="color:#ffff33;"><br /></span></span></span><span style="font-size:130%;"><span style="color:#ff6666;"><br /></span></span></p><p><br /><br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-2093470960657418149?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-41744518537872899472009-08-11T03:48:00.010+03:002009-08-11T04:31:35.099+03:00<div align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SoDHCZYLLRI/AAAAAAAAAow/t6kinx-5JnI/s1600-h/Hopeless.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://3.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SoDHCZYLLRI/AAAAAAAAAow/t6kinx-5JnI/s320/Hopeless.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5368509599811579154" /></a>Аз винаги съм чужда,<br />когато минавам <br />по булевардите на<br />носталгичните спомени,<br />загърната зиморничаво <br />в тънкия си шлифер<br />и се стичат в яката ми <br />онези дълги <br />като струни на цигулки  <br />дъждове <br />свирещи <br />недовършени симфонии<br />и чупещи лъковете <br />на мъртви музикални гении.<br />Никой чадър не иска <br />да скрие косите ми<br />и да засенчи очите,<br />в които небето <br />си строи пристанища<br />и заплашително <br />ръмжи морето<br />от градоносни облаци<br />и мъртвородени <br />мълнии-<br />ириси на слепотата<br />с цвят неопределимо<br />изплъзващ се.<br />Ничия <br />Незвана <br />е името, с което <br />ще ме кръсти Тъгата<br />в една река, без начало,<br />която тече наобратно<br />и дави сънищата <br />на паднали ангели,<br />изгубили оня път към Бога, <br />по който се скита <br />луда луна в последна четвърт.<br />И няма да се моля, <br />защото думите са червеи,<br />прояждащи сърцата <br />на кърваво червени ябълки,<br />като онази на Ева, <br />като другата на Афродита,<br />ябълки на раздора,<br />гниещо съвършенство,<br />изкушение <br />и грях.<br />Ако сведа глава на разсъмване<br />Умората с глас ще завие<br />и ще прокълне душата ми<br />да се скита между световете,<br />точно толкова чужда <br />и безпризорна,<br />колкото съм аз,<br />когато минавам <br />по носталгичните <br />булеварди на спомена<br />и се изгубвам зад хоризонта,<br />петолиние - затвор<br />за ноти без минало.<br /><br />======<br /><br />Сеterа desiderantur – за останалото, можем само да желаем/мечтаем<br />=======<br /></div><div align="center">Eретично многолуние</div><div align="center"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SoDDf5P6hiI/AAAAAAAAAog/KZqNy-G5fxk/s320/-53-.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5368505708536563234" /></div><div align="center">Аз съм мръсна луна,<br />която къпе <br />лицето си в сянката.<br />Изтича времето <br />през пръстите на нощта,<br />падам - камък<br />в сърце. <br />Връзвам примката,<br />на която ще обеся <br />съня,<br />за да бъде вечно будна <br />болката.<br />И хапеща.<br />Веднъж богиня,<br />после просто жена,<br />разтварям се в здрача.<br />Тъмни свлачища<br />чувствата ми ще <br />ти препречат деня,<br />ще блокират <br />пътищата за отстъпление.<br />Моли се! <br />Направи си <br />талисман и вода <br />светена носи си.<br />В часовете на бдение,<br />когато изранените ми стъпала<br />под окъсалата се гордост <br />се провлачат,<br />като куче покорно<br />(лъжлива игра)<br />на коленете ти глава положа.<br />Ще плачеш.<br />Недей! <br />Прогони ме.<br />Аз изгрявам и бързо залязвам.<br />И дете съм невинно,<br />и кротка сърна,<br />и змия в твойта топлеща пазва.<br />Уморена луна,<br />забранила си куп пълнолуния,<br />скитница във нощта,<br />твоето нощно безумие.<br />========<br /></div><div align="center">Пясък в очите </div><div align="center"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SoDD_D-qzTI/AAAAAAAAAoo/_UtbaoRYZa0/s320/fantasy-wallpapers-5-5.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5368506243992964402" /> По името ми вече <br />раснат твърди бодли,<br />дъвчат хиените <br />цветове отровна нежност,<br />недей да плачеш,<br />по спомени не върви,<br />няма бъдеще <br />в паяковите мрежи,<br />влачи се душата ти <br />като призрачна мъгла,<br />не мога да я докосна,<br />ще пропищи от болка,<br />изпуших последната си<br />цигара - тъга,<br />не питай докога,<br />а още по-малко - колко<br />и нека съм грешна,<br />ти нали забрани<br />на кучетата ми верни <br />на прага ти да лягат,<br />обрече, осъди,<br />а дали ?! ...<br />Забрави!<br />От потъващи кораби,<br />първо мишките ще избягат<br />и по пясъка кървав <br />ще стенат сирени,<br />спасили моряците,<br />но света си продали.<br />Помръква небето,<br />бездушно студено.<br />Последният час <br />в краката ми се гали.<br />========<br /></div><div align="center">Reti ventos venari*</div><div align="center"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SoDJ0al8VPI/AAAAAAAAAo4/-X-DTFtsHV0/s320/3.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5368512658154476786" /></div><div align="center">Стигаш ми ...<br />На кръстопът <br />дълго не се седи.<br />Змии са пътищата -<br />ще те ухапят.<br />Под камък зло<br />може ли вечно да спи?!<br />Дори снежинките <br />на дланта ми се стапят.<br /><br />Окъсах си дрехите.<br />Дъжд пороен валя<br />и зимата свари ме <br />май неподготвена.<br />Раменете ми голи<br />беляза нощта<br />с нокти от кремък.<br />В сърцето ми локва е.<br /><br />Трябва да тръгвам.<br />Не ми остави душа.<br />Оплаквачите - гарвани<br />грачат злокобно.<br />Дали съм права... <br />Дали съм сама...-<br />не пита вятърът.<br />Гледа ме злобно.<br /><br />Утре тревата <br />ще е мокра в зори,<br />но не от сълзите ми, <br />а от росата студена.<br />Насила не можеш <br />да обичаш, нали?!<br />Аз знам, че в сърцето ти <br />няма място за мене.<br />======<br />*Reti ventos venari - Да ловиш с мрежа вятър<br /><br /></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-4174451853787289947?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-7850717259739029032009-07-29T22:33:00.006+03:002009-07-29T23:52:02.418+03:00<p align="center"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SnCxdrpHXwI/AAAAAAAAAeQ/c_oOnNYq6pA/s1600-h/Lady_in_the_Mirror_UF_sm.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 275px; height: 320px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SnCxdrpHXwI/AAAAAAAAAeQ/c_oOnNYq6pA/s320/Lady_in_the_Mirror_UF_sm.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5363982279687757570" /></a><br /></p><p align="center">Какво ще видиш в огледалото,<br />когато мракът не е само вън от теб?<br />Хитинови останки...Отлетялото...<br />Голяма нощна пеперуда с цвят на креп.<br /><br />По блузата ти - кръв...Чия не знаеш.<br />Сърцето ли кърви или е от сърце,<br />изтръгнато със ноктите ти остри...?Ваеш<br />от алабастър статуетка.В къс небе<br /><br />ще скриеш голотата на душата си.<br />А в мрака не личат последните следи,<br />откраднати -трохи от гладни радости,<br />за да примамят твоите следи.<br /><br />И няма мъката да оцвети крилата ти.<br />Те черни са и черни са били.<br />Разкъсваш сянката си. Слаби сетивата ти<br />не помнят и не знаят.Сняг вали.<br /><br />Вали , а лято е.Звездите давят слънцето.<br />В дуел със мрака ще загубиш. Може би.<br />И ослепяла виждаш -в огледалото е зрънцето-<br />прокълнатото семе на заченати съдби.</p><p align="center">**********************</p><p align="center">Пукнатина в стената  <br /><br />Едно рамо... по което <br />да пропълзи тишината,<br />за да падне в шепи,<br />мокри от ядни сълзи.<br />Късам от себе си <br />ноти,<br />да възпея в стакато,<br />болката да си жив,<br />която в мене крещи.<br />Нямам устни, с които <br />да простя на деня си<br />онази плесен, <br />екзотичен коктейл,<br />задавящ гърлото<br />на слепи пегаси,<br />които се щурат<br />под небе без цел.<br />Нямам душа, <br />за да изкупя греха си,<br />че гордо е челото ми<br />и се разбива в стени.<br />Какво ще осъди Господ?!<br />Ега си! <br />Мислиш ли, че ми пука?!<br />Ех, Съдба, замълчи!<br />**********************</p><p align="center">Врати и бездни в тишина и крясък <br /></p><p align="center">Душата... И сърцето ... <br />не са крайпътни кръчми, <br />та всеки да отседне, <br />за нощ, или за две, <br />да счупи 2 -3 чаши, <br />виното да разлее, <br />пиян до смърт да пее, <br />да плаче после... Не! <br />Не се отваря с крясък, <br />ни с блудкава измама <br />врата на стара църква, <br />на храм в затънтен край, <br />иконите са живи, <br />боята свети в здрача. <br />Дори когато плача, <br />не търся лесен рай, <br />не моля опрощение, <br />не искам милостиня <br />и няма в мене маси <br />с петна от кръв и пот, <br />разсипани желания, <br />безсмислено страдание, <br />небето ми е чисто - <br />бродиран с нежност свод.<br />**********************</p><p align="center">Обличам се в дъха ти и пак съм ... гола</p><p align="center">Дебнеш в сенките, <br />невидим и тежко дишащ.<br />Само този дъх,<br />като хладен вятър,<br />само този дъх в нощта,<br />който по кожата ми <br />с йероглифи пише,<br />най-жестоката думичка-<br />самота.<br />Пропадам в аурата ти-<br />лилаво-сребърна,като рапира,<br />отрязваща съпротивата <br />на увредената ми душа,<br />която винаги те търси <br />и ...те намира,<br />за да падне отново<br />разбита <br />в кървавата трева.<br />Калинките на копнежа <br />не са червени, а черни.<br />Разлитат се от раните.<br />Невидими са и те.<br />Само точките светят <br />в тъмнината. Навярно<br />още не съм истинска.<br />Още съм наивно дете.<br />**********************<br /></p><p align="center">Прецъфтели момини сълзи</p><p align="center">Накъсай тез капризни<br />момини сълзи,<br />да зазвънят <br />звънчетата им бели.<br />Дори да знам, <br />че много ще боли,<br />аз тръгвам днес,<br />не питай ти - <br />къде ли?!<br />От вехнещ цвят <br />упоен аромат<br />ще вдишвам дълго-<br />дълго на раздяла,<br />в зори, когато<br />спи притихнал град<br />и тръпне нервно<br />нежното ми тяло.<br />Какво е там<br />в мъглите на деня,<br />през рамо с поглед<br />проследил копнежа<br />за дом и ласка,<br />за покой и тишина,<br />в която диша обич-<br />леко, нежно?!<br />Какво е в мен-<br />дали е смърт това,<br />гасящо лъч по лъч<br />звезди и слънце<br />или е просто<br />моята душа<br />рушаща се <br />инатски<br />тъй <br />по зрънце?!<br />Дали съм права <br />или грешна - <br />все едно.<br />Бях извор чист,<br />бях пяна мръснобяла,<br />река, разбила тясното легло<br />на бреговете си<br />и като птица отлетяла.<br /><br />Какво съм днес...<br />не питам.<br />И не знам.<br />**********************<br /></p><p align="center">Дъщеря на Лилит </p><p align="center"> Аз съм черна роза...<br />Не бързай! <br />Не казвай ми - замълчи !<br />Непокорните Бог ги наказва<br />адски огън в душите им<br />да запламти,<br />да изгарят, когато са най-нежни.<br /><br />Да гледат как гаснат <br />сияйните им мечти.<br />Когато шепнат,<br />лавини обичното да премазват.<br />Закрещят ли<br />Бездната да се киска,<br />а гласът им да пропада<br />и се глуши.<br />Когато се сриват,<br />помощ от никого да не искат.<br /><br />Аз съм тъмната сянка на птица-<br />бяла птица <br />с почерняла душа,<br />не е сова,<br />не е улулица.<br />Как се казва ...<br />не зная сама.<br /><br />Сънувам слънце, <br />а изгрявам по здрач.<br />Създавам миражи,<br />а в мен е пустиня.<br />Ако изгубиш сърцето си ,<br />ще му бъда палач.<br />Палачите не раздават милостиня.<br /><br />Аз... една непокорна дъщеря<br />на демонка тъмна, <br />проклела света си<br />да е химера,<br />тайна, <br />болка...<br />Жена.<br />Ако нямаш сили ...,<br />просто ... иди си.<br /><br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-785071725973902903?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-88827079789857201612009-07-01T22:38:00.002+03:002009-07-01T22:54:31.472+03:00<p><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/Sku8BVZm8AI/AAAAAAAAAcI/8fO4VmaT6II/s1600-h/430820juej7k0s9w.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/Sku8BVZm8AI/AAAAAAAAAcI/8fO4VmaT6II/s320/430820juej7k0s9w.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5353579313170411522" /></a></p><p align="center"> <br />Мълчи ми се...<br />Недей ме укорява.<br />Луната ще затворят <br />днес отвъд,<br />където няма да я виждам,<br />залинява<br />усмивка-пеперуда,<br />прашен път<br />от жажда бледен<br />в шепите събира<br />росата на <br />посърнали треви<br />и пие морен,<br />моят сън е беден,<br />когато в него<br />не настройваш струни ти<br />и неми са цигулките на прага,<br />душата ми е блудница, краде<br />фалшиви обещания <br />и бяга,<br />тъмнее ми, като геран, небе<br />и свят завива ми се-<br />може би ще падна,<br />но там в дълбокото<br />съм цялата...<br />Така...<br />Мълчи ми се...<br />И аз съм много жадна.<br />Пред мен е чашата...<br />Догоре със тъга.<br />~~~~~~~~~~~~~<br /></p><p align="center">Изпято над дива река</p><p align="center">В неокосените треви<br />на първа нощ,<br />когато устните ти са <br />часовници от пясък<br />и се рушат по кожата ми,<br />глъхне час -<br />мелодия на<br />бавно стихващ <br />крясък.<br />Среднощна птица<br />тишина и прах <br />кълве.<br />Като зрънца от нар<br />звезди се пръскат <br />горе<br />и грейват в алено<br />сърцето <br />до сърце.<br />Тела потръпват в нега, <br />щом умора<br />по раменете <br />като гущер пропълзя,<br />за да се шмугне в <br />тюркоаза на тревите.<br />Кристални сферички<br />линееща роса<br />улавят образите ни.<br />Калинка упорита<br />на бузата ти<br />като бенчица искри.<br />Отлитна.<br />Просветля небето.<br />Моя<br />сияйна радост<br />с ласкави очи,<br />събирам мигове.<br />За утре.<br />След покоя.</p><p align="center">~~~~~~~~~~</p><p align="center">Отвъд </p><p align="center">Деметра и Персефона<br />нишките на здрача тъкат,<br />за да легне в тях <br />Луната,<br />като криво огледало.<br />За малко искам<br />да се върна назад.<br />Блуждае болка<br />в умореното ми <br />тяло.<br />Оглеждам мечтите си<br />в тази крива луна.<br />Минавам отвъд<br />и светлината събличам<br />с всяка клетка <br />да почувствам мига.<br />...<br />Знаеш ли ...<br />колко много те <br />обичам?!<br />~~~~~~~~~<br /></p><p align="center">Боли ли ... <br /></p><p align="center">Сълзите ми капят в <br />сърцето ти,<br />а ти се питаш - <br />защо заболя.<br />Гълъбите<br />напускат небето ми.<br />Буря иде...<br />Почти заваля.<br />С бавни стъпки минавам <br />под арката<br />от отминали,<br />скършени дни,<br />сплитам спомени,<br />Еньовден скоро е,<br />във реката Забрава хвърли<br />всички думи, които съм писала,<br />всяко чувство и рана от мен...<br />Боли ли сърцето повтаряй си... -<br />"Просто тежък бе този тъп ден."</p><p align="center">~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~</p><p align="center">Когато дълбочината заболи<br /></p><p align="center">Ти си една <br />тъпа болка в мен,<br />дълбоко, <br />дълбоко,<br />толкова дълбоко,<br />че почти не я усещам вече,<br />само в застинали нощи,<br />когато Луната пак е дете<br />и бере звездите, за да <br />изпие росата <br />и красотата им да вземе,<br />изпълзяват <br />ленивите тела на <br />изкривените желания,<br />прозяват се глухо <br />и нуждите си пощят.<br />Не са рептилии, <br />но и птици не са...<br />В такива нощи <br />душата ми е локва.<br />Отразява луната <br />и светлината и краде,<br />а ти си лист, <br />отронен от късна есен,<br />бавно се плъзгаш<br />и водовъртеж<br />навътре ще те занесе.<br />Ти си болка...,<br />но аз какво съм <br />и колко?!<br />~~~~~~~~</p><p align="center">Новолунието, което...<br /></p><p align="center">Новолунието, което ще се<br />търкулне по ръба на <br />мисълта ми<br />има остри ръбчета<br />и тишината ми <br />леко кърви,<br />имам днес <br />някакви странни <br />желания,<br />не се страхувай...<br />ще бъда нежна,<br />знаеш, че не боли.<br />Органза и орхидеи, <br />в банално-романтичната <br />вечер,<br />високата чаша<br />с капчици бавно <br />топящ се лед <br />и още по-бавният<br />блус "Меса диаболезе"...<br />Дами канят, Милорд!<br />Реверанс...<br />Стъпка - две напред.<br /><br /><br /></p><p><br /><br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-8882707978985720161?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-19977032074843627332009-06-13T15:54:00.009+03:002009-06-24T19:28:48.759+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://3.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SjOnxObhkiI/AAAAAAAAAbo/_mYx5dceo6M/s1600-h/blog+geo1.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 224px;" src="http://3.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SjOnxObhkiI/AAAAAAAAAbo/_mYx5dceo6M/s320/blog+geo1.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5346801646747882018" /></a><br /><p align="center">Луната ли <br />в ръцете ми<br />кърви?!<br />Защо не мога<br />дъх да си поема?<br />Повтарям си го<br />тъпо -<br />НЕ БОЛИ...<br />но таз умора <br />нова жертва <br />взема,<br />изпилва нервите ми,<br />в чашата горчи<br />и искам да крещя, <br />а шепна -<br />Боже!<br />Реброто на Адам<br />във мен скрипти,<br />уж кухо е,<br />уж да тежи <br />не може,<br />а пък не става <br />за цигулка тънък лък,<br />мечтите ми и <br />бледите копнежи<br />да ти изсвири,<br />да ме чуеш, <br />тъй напук<br />отново да съм <br />нечовешки нежна...<br />И нека пак твърдят,<br />че няма грам,<br />трошица мозък... -<br />много, <br />много важно.<br />Така де, Господи...<br />ти нямаш срам...<br />за нек`ва ябълка <br />да гониш...<br />Злобно...<br /> Тъжно<br /> на прага ти ще сядам <br /> всеки път,<br /> щом писне ми <br /> на дявол да се моля<br /> и все ще чакам<br /> тази тленна плът<br /> да се стопи<br /> и да остане гола<br /> душата, дето <br /> няма и ребро,<br /> ни ябълки и трябват,<br /> нито нищо...<br /> Отваряй де! <br /> Не питай пак - защо...<br /> Не виждаш ли -<br /> зад мен е пепелище?!<br />.........................................<br /></p><p align="center">След аромата на билки<br /><br />Уший ми от мъглата тънка дреха, <br />ти нощ, ухаеща на мащерка и грях. <br />Изпих последната си чаша със утеха. <br />Пияна съм... От мен си ме е страх. <br /><br />Коне отвързани са мислите ми тъмни. <br />През росните поляни на мига <br />препускат. Ще ги гоня, дорде съмне <br />и макове кървящи ще бера, <br /><br />за да сваря отвара на сърцето, <br />от болката изпаднало в несвяст. <br />В огромен пъзел мръщи се над мен небето <br />и все от него липсва малка част. <br /><br />Вали през дупката. До кости ми е мокро. <br />Риган и розмарин ще събера. <br />Свари ми чай. В душата ми е локва. <br />Мълчиш. На челото ти пише - самота.<br />......................................................................</p><p align="center">Бавен блус по рамото на дълъг следобед<br /><br />Гордостта ни събира.<br />Гордостта ни разделя.<br />Две самоти,<br />обърнати гръб до гръб.<br />Тънка нишка почивка <br />рано в неделя.<br />Чаша пълна до горе <br />с надежда и скръб.<br />Непожеланите думи<br />умират на прага.<br />Дълга прегръдка<br />за кратка тъга.<br />Отвори ми очите си.<br />Почакай! Не бягай...<br />Няма да вляза.<br />Говоря си...<br />Ей така.<br />................</p><p align="center">Привечер често вали<br /><br />Прокарвам пръсти по <br />рамото ти, гаргойл.<br />Студеният камък <br />с гласа на стара тайна<br />ще зашепне.<br />Заслушан във Вечността <br />носиш ми глътка покой.<br />Валя...<br />Косата ми още <br />мокра лепне.<br />Разтварят се <br />дробовете ми - пеперуди <br />и дишат<br />въздух, пропит с дъх  <br />на гардении и туберози.<br />Крило на птица <br />в небето мислите ми<br />пише.<br />Бавно ...<br />събличам<br />парцаливата дневна проза.<br />Делник-чиновник<br />описва нежността ми,<br />чувствата нервни <br />и спестените думи.<br />Хвърчат листи, <br />накъсани от гнева ми...<br />Има нещо много лично<br />помежду ни.<br />И откъсваш усмивката ми -<br />капризна маргарита,<br />за да я оставиш <br />на прага на Пустотата.<br />Нирваната на мига<br />все е далечна и неоткрита.<br />В неспокойните ми сънища <br />пак ще търся Вратата.<br />..........................................</p><p align="center">Умората... на косъм от почивка<br /><br />С пари не се купува щастие, уви... <br />Умората е нашата Голгота. <br />Дали крилете имат си души?! <br />За болката не е създаден антидота <br />и нейното захапване кърви, <br />отравя нощите ни, дните полудяват. <br />Не ще призная колко ме боли... <br />Ще замълча... За първи път... До Рая <br />не водят равни, хладни стъпала, <br />а падаш и пропадаш - дълго в мрака, <br />дори не знаеш Рай ли или Ад <br />е зад вратата, дето долу чака... <br />Дали Умората е наше наказание <br />и сили имаш ли за сетната усмивка?! <br />Така далеч е Светлината... Разстояние <br />между Добро и Зло?! На косъм от почивка <br />протягам празните си длани за молитва, <br />забравям думите, руша,а не създавам. <br />На колене... Съдбата ме изпитва, <br />а аз уроците и всеки път забравям <br />и май отново ще ми пише двойка... <br />Пред кръста на Голгота в тъжно бдение <br />дали да моля за отсрочка ... Тройка?! <br />Дали в душите ни е нашето спасение?<br />.....................................................................</p><p align="center">Празна бутилка от "оная" музика<br /><br />Откъде извират тези<br />безчувствени сълзи,<br />като с камъни е затрупана <br />душата, дето <br />трябваше да ги ражда?!<br />Ще се напия с музика<br />(не ме бива за реално пиянство)<br />Една и съща мелодия,<br />бутилка за дълга жажда.<br /><br />И без болка можеш да плачеш,<br />и без любов да се връщаш,<br />да говориш, когато не те слушат,<br />в танц с призрак <br />себе си да прегръщаш,<br />да се събираш от паркета,<br />на който си се разбила<br />сама на толкова парчета,<br />че е странно как още имаш си сила.<br /><br />Алкохол не ми трябва,<br />само една песен от ония,<br />дето се пеят на маса<br />и носорог могат да убият.<br />Ще я слушам докато оцепенее<br />мисълта ми в пиянство<br />и лудо започне да се смее...<br />Чест и почит, Ваше <br />Луциферианство!<br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-1997703207484362733?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-53999036363852129172009-06-11T02:14:00.007+03:002009-06-11T19:47:02.978+03:00<p><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SjBBhcSxWdI/AAAAAAAAAao/jtuqRoqiRRE/s1600-h/3ь.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 318px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SjBBhcSxWdI/AAAAAAAAAao/jtuqRoqiRRE/s320/3ь.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5345844800475191762" /></a><br /></p><p>Ех, <a href="http://thewindsteps.blogspot.com/2009/06/blog-post_10.html">Кати</a> ....<img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 126px; height: 130px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SjBCETy1smI/AAAAAAAAAaw/cBgfsAp4xmg/s320/1ab431f4c793c75f5e93817577dfbebd.gif" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5345845399489196642" /></p><p>от толкова време ми бърбориш за някакви щафети, Оскари, ама , честно казано, ми минаваше покрай ушите това.</p><p>Пък и аз съм като теб един "активен блогер", та никаква ме няма, ама .....,</p><p>какво да ти кажа ( а и на всеки, който ще прочете това).....поласкана съм, че съм първа в твоя списък, че  намираш в мен поезия и вдъхновение, самата ти - едно малко слънчице .</p><p>Не ме бива много в обясненията. </p><p>Ние , скорпионите, май предпочитаме да чувстваме и да изразяваме тези чувства с всичко друго, но не и с думи , с нашата бълбукаща, дълбока, водна природа, но .....Ти си ... знаеш.</p><p>А  колкото до числото 7 ... знаеш и това , че то си ми е орисийка, като се събере и с 2 стават велика комбина, къде ли не ми се появяват , за добро или лошо.2 и 7, 7 и 2 ... :))) Отдавна не се и питам защо точно те ...Сигурно си има някаква причина и обяснение.</p><p>Но сега искате точно в седем пункта да вкарам капризната си, своенравна, скорпионска същност, с пристрастията и слабостите, с плитчините и дълбокото ...</p><p>Не обичам да говоря за себе си , но ... ще опитам.</p><p>Номбър уан :))))). Ще трябва да е най-важното за мен, нали?! :) Какво ли е то ?! ...</p><p>Може би ... Любов . </p><p>Обичам Природата, обичам да ровя в душите на хората, да ги изучавам и разглеждам, да ги карам да се усмихват и мечтаят, понякога ги натъжавам и карам да се замислят чрез стиховете ми и чрез самото си излъчване. Обичат ме децата и уличните кучета, сигурно и Господ ме обича, щом винаги ми помага да се измъкна и от най- тежките ситуации, да измъкна и близките си , и приятелите . Всяка тъга е предпоследна и след нея винаги има слънце.А аз съм дяволски упорита и не признавам поражението за отговор. След изреченията на болката и изпитанията следва многоточие. Никаква точка. В краен случай - запетая. :)</p><p>Номер 2. Приятелите. </p><p>Тези, без които денят е сив, слънцето е обикновено жълто стъкълце, нощта е забулена в димни парцали повлекана, Луната - строшен меден грош. Старая се да бъда истинска и нужна за тях, каквото мога, правя го, не съдя, прощавам, дори и да ме нараняват и налеят по някоя горчива чаша, изпивам си я мълчаливо и пак се усмихвам. Е, може и първо хубаво да наругая някого, ама май повече в себе си, колкото да ми мине, а ми минава бързо, светлодуша съм, макар и капризна и твърдоглава. Но пък всеки е специален и ценен, а животът е твърде кратък , за да го пропиляваме в дрязги и омраза.</p><p>3.Музиката.</p><p>Тя е моят наркотик, и храна, и вода. Мога да кажа дори , че съм един музикален хищник, обожавам много и различна музика,различни стилове и езици, всяка националност има своите върхове и пропадания. Но най-любими все пак са ми готикът, хеви, руски рок и балади, немските и скандинавски метъли, денс, класическа китара и т. н. и т. н .......</p><p>4. "Аз съм мал кооо, дърве ноооо чо ве чеее. Кой не ме познав ввва, кой не ме познавва ... Че съм у мен, весел и сърде чен , всеки го призна ва... да ... "защо ли се сещам за тази песничка за Буратино...?! Не защото съм лъжец и носът ми е дъъълъг , дълъг ,  не и защото не ми се е случвало да излъжа (който казва, че никога не е лъгал ... , направо си лъже  :))))))) , а може би защото и аз като този Буратино понякога съм и наивна, и вярваща в измамни приказки, и упорита, и сгафяща и попадаща в кофти ситуации, търсеща Златното ключе, за да отключа всичко онова, което ще ни направи щастливи - мен  и моето семейство- съпруг, деца, приятели, за да не Стана , в крайна сметка, а да Остана истински човек.</p><p>5.Признавам си- златната среда ми е чужда. Или ще бъда високо, високо в облаците, искряща от възторг и излъчваща светлина, или ще съм под морското равнище , забулена в мастилено-катранена горест, самоубийствено тъпчеща се с шоколад и самосъжаления, слушаща Хари Мата Хари(сръбската ми група за дълбока депресия) и най-проклетийски отказваща достъп до себе си на по- малко от 10 крачки, за всеки, който би се опитал да ме разведрява. Сама си потъвам, сама се вадя, както онзи май барон Мюнхаузен :)))) за косата. Един приятел казваше, че обичам да ми е гадно и че съм родена за тъгата... Прав си, Сержи :)))</p><p>6.Може би ми е минус това , че не мога да казвам - <em>не</em>, колкото и да ми се иска понякога да можех. В последно време се опитвам да бъда по-твърда и затворена, но май не ми се отдава много. Някак си бих искала всички да са добре, никой да не му е тъжно и не защото съм някакъв ангел небесен или памукова плантация, просто така искам, пък. </p><p>Друг един приятел(вече бивш по следващите причини) казваше, че съм мекотело и подмазвачка, че който бил приятел на всички , не бил никакъв приятел... и в стих ме заклейми като предател :)...сигурно си прав, Крис ... но аз просто съм такава. Не аз ще хвърля първа камъка по когото и да било. И не се мисля за безгрешна и велика. Аз съм просто човек, като всички.</p><p>и дойде ред на финалното 7. Това свещено, съдбовно 7.</p><p>Ами, може би за мен то ще е <a href="http://fragilelove.forumotion.com/index.htm">моят форум</a> -късче рай, откраднат от боговете,място, в което исках и мисля, че с помощта на няколко светли и красиви души успявам да събера и опазя, поне засега, всичко най- интересно и красиво, което срещна и занеса там.Както и те. </p><p>И най-вече моята <a href="http://skyirina.blogspot.com/">светлосиня Маркиза</a> , която ще бъде първата номинирана тук от мен за продължение на щафетата .</p><p>2.<a href="http://phibi-jills.blogspot.com/">phibi</a> - защото е нежна , чувствителна и мила, а стиховете и са прекрасни</p><p>3. <a href="http://pavelserjanovitch.blogspot.com/">кречеталов</a> - ами, защото ... , може би защото винаги ще го обичам (но той няма да знае това :))))</p><p>4.едно <a href="http://sunset-story.blogspot.com/"> момиче с име на цвете</a> по залез , чиито стихове Господ си чете на лягане, за да си припомни, че той е създал това чудо :) Една синя роза.</p><p>5.<a href="http://alberta.dir.bg/_wm/diary/?df=46&amp;dflid=3/">Alberta  </a></p><p>разбира се, че Alberta -красив, бургаски бисер, толкова блестящ, че заслепява и самото слънце- талантлива и търсеща, много ценна за мен, но тя си го знае, нали, Али :)</p><p>6.<a href="http://skitnicavmoreto.blogspot.com/">Криси -</a>SkitnicaVmoretO - защото си прекрасна, слънцето ми  :))))</p><p>и 7. нека да бъде още един скорпион - мил, добър и изобщо без капка отрова :) - <a href="http://depesh.blogspot.com/">vesselin</a></p><p>Никога не се променяй, Вес!  </p><p><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 307px;" src="http://2.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SjBetKdv0TI/AAAAAAAAAa4/9kPpWBRLjQg/s320/5f22e8d1a980.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5345876887685026098" /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-5399903636385212917?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-38817019068912243812008-09-27T17:36:00.004+03:002009-03-01T21:38:28.822+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SN5FQUu63CI/AAAAAAAAAUo/1EyJaESsKHc/s1600-h/White+Lily+Vertical.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;" src="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SN5FQUu63CI/AAAAAAAAAUo/1EyJaESsKHc/s320/White+Lily+Vertical.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5250710362306305058" /></a><br /><p>Слепи са ръцете ми ...<br />Постой за малко така,<br />да нарисуват пръстите <br />лицето ти в моята душа.<br />Листчета маргаритени -<br />допир хладен и мек.<br />Ухание в тъма антрацитена.<br />Жена и мъж. Тайнство - човек.<br />Тръгват нашите пътища<br />от една тънка нишка копнеж.<br />Когато се спъна в нищото,<br />можеш ли кръвта ми да спреш?<br />Болка и рана, тревога,<br />толкова много неща,<br />които да кажа не мога,<br />затова често просто мълча.<br />Искам да светя във мрака,<br />когато се загубиш и спреш,<br />да знаеш, че още те чака<br />сърце отворено .Знам, краде<br />всяка дяволски кратка минута <br />живота на нашата страст.<br />Умора в ботуши обута<br />марширува.Падам в нейната власт.<br />И пак те търсят ръцете ми-<br />слепи и топли. Недей<br />да нараняваш сърцето ми,<br />мое нощно, звездно небе.<br />===================<br /></p><p>Голяма доза нощен кофеин </p><p>Наливам се с кафе...<br />Сърцето ми се превръща <br />в пясъчен часовник.<br />Изтича времето <br />на тъгата ми.<br />Обръщам го и отново ...<br />тече.<br />Чаша,<br />втора,<br />трета...<br />Кофеинът<br />в кръвта ми се киска.<br />Докога ли ще е живо<br />в мен онова <br />непорасло дете,<br />което казва -<br />искам повече от светлината <br />да ме обичаш,<br />искам в шепите ти <br />да бъда светулкова, <br />бистра вода,<br />да ме люлеят нежно<br />най-чистите ти , <br />за мене мисли...<br />Господи, колко отдавна <br />не съм вече ...<br />дете.<br />Наливам се <br />с поредна чаша <br />горчиво кафе.<br />============<br /></p><p>Сенки над жарта  <br /><br />Лай на куче петлите събужда,<br />мрака сгушен в зори да кълват.<br />От любов силна имам днес нужда<br />в чаша пълна до горе. Димят<br />пепелища в далечна пустиня,<br />изгорели секунди и дни...<br />От сърце и без жлъч. Милостиня<br />не съгрява. От нея боли.<br />Ако чашата счупя, ще плача,<br />ще кърви наранената длан,<br />Непохватна съм, знам си, обаче<br />пак те искам. Какъв ти тук срам?!<br />Има само преплетени нишки,<br />във картина бродирана с` страст,<br />сенки две пред домашно огнище,<br />слели вчера и утре в аванс.<br />====================<br /></p><p>Далечно и близко  <br /><br />Далече е Аржентина ... <br />А сълзите са неочаквано близко.<br />Ако забравя да затворя,<br />Луната ще се търколи при мен.<br />Ще пресуши тъгата... <br />А дали го искам?!<br />Тази голяма гума ...<br />трие следите от неглиже ден.<br />Но улиците са влюбени <br />в неоновите лампи<br />и глъхнат стъпките <br />на уморени сърца,<br />флиртуват булеварди<br />с пречупени ивици<br />някак насила родена светлина.<br />И няма нужда да ми доказваш нищо,<br />просто усмивка и дума - две,<br />просто умора...Да, това е излишно,<br />но пак се връщам под същото небе,<br />за да коленича мълком и послушам тревата,<br />която повтаря - имам нужда от теб.<br />В тази нощ изсвири ми най-нежната си соната,<br />пък ако ще после и сърцето ми да спре.<br />=============================<br /></p><p>Когато пада здрачът  <br /><br />Παντα ρει και ουδεν μενει<br />Всичко тече, всичко се мени.<br /><br />Ако в руини ме превърне <br />взрив в душата,<br />без крясък, без аплаузи,<br />без вини,<br />ще дойдеш ли<br />да се помолиш в <br />тишината, <br />свещичка да запалиш,<br />да гори ?<br />С бръшлян обрастват <br />бързо, <br />с диви рози,<br />до вчера горди,<br />каменни стени.<br />Щом всичко се руши,<br />без грим и поза,<br />ела при спомена<br />и тихо поплачи.<br />============<br /></p><p>"Ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде." </p><p>Дните, <br />обличани насила в бели ризи,<br />(дали защото Лудостта <br />не ходи по мъртвите?!)<br />изпадат в делириум...<br />Ех, все нищо не излиза...<br />(Затова пък Смъртта си <br />пада по жътвите.)<br />Умирам за горчиви питиета<br />(даже сама си ги забърквам)<br />И ти си си същият ,<br />общо взето,<br />(за пореден път със Спайдърмен <br />те обърквам...),<br />но ако реша да падам,<br />няма как да ме хванеш<br />(паяжини не излизат от ръцете ти)<br />дори ако поискаш, <br />а ти не искаш<br />(тайничко вярваш, <br />че ще разбия сърцето ти)<br />и затова ми казваш,<br />че съм отвратителна,<br />(за да ме вържеш <br />като зло куче),<br />далече от природата си<br />разсъдителна...<br />Аз пък на покорство <br />не се научих<br />И късам белите ризи <br />на делниците...<br />(как пък да не ги оставя<br />да полудеят)<br />Трошат часове <br />на времето мелниците,<br />а щастието ми някъде далеч...<br />се смее.<br /><br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-3881701906891224381?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-40127512752182967712008-06-25T17:08:00.001+03:002009-03-01T21:56:41.467+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SGJUa3VxXLI/AAAAAAAAAOI/LuUKHaqMj2I/s1600-h/AaralynWQ.jpg"><img src="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SGJUa3VxXLI/AAAAAAAAAOI/LuUKHaqMj2I/s320/AaralynWQ.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5215824138957053106" /></a><br />Казваш ми,<br />че цялата съм готическа картина.<br />Нарисувай ме тогава<br />по твоя си начин.<br />Сега.<br />Не забравяй гарваните.<br />Пръсни ги в небето.<br />Черно-синьо.<br />Голите клони.<br />Пълната, бледа Луна.<br />Искам най-страстните цветове<br />да ми сложиш.<br />Потопи пръстите си<br />в гъстата, тъмна боя.<br />Рисувай ме!<br />Какво толкова те тревожи?<br />Аз не съм вещица.<br />Аз съм просто жена.<br />Нищо, че в нощите ти<br />се промъквам на пръсти боса.<br />Нищо, че мечтаеш,<br />а си забраняваш това.<br />Събуждаш се. Заспиваш.<br />В сърцето си ме носиш.<br />Аз съм твоята нежност.<br />Сянка в хладната ти душа.<br />Готическа катедрала,<br />с кули остри и фини.<br />Моли се в чистата ми тишина.<br />Нарисувай ме-<br />все едно икона или картина.<br />Готиката е страст,<br />а барокът е нещо,<br />което ме кара<br />възмутено да крещя.<br />И не защото е грозен или безсмислен.<br />Просто е чужд на гордата ми душа.<br />Остра съм като кинжал.<br />Прерязвам нечистите ти мисли<br />и те обичам<br />може би повече от преди.<br />Но по-добре е да не знаеш това.<br />................................<br /><br />Когато ...<br /><br />Когато оживяват Химерите,<br />Ужасът слиза<br />по тесните стъпала<br />на слабите души<br />и с нокти по стените им<br />пише думи ненамерени.<br />Щом утрото се събуди.<br />Тишината ги руши.<br />И покриват прашинки<br />листата на спящите лотоси<br />в езерата на сенките.<br />Капят час след час.<br />Хипнос пази<br />покоя на душата ми.<br />Когато коленича<br />умората ми заридава<br />с глас.<br />.............<br />Химера е древно чудовище от гръцката митология.Счита се, че каменните химери могат да оживяват,за да хвърлят в ужас хората.<br />Хипнос в древногръцката митология е богът на сънищата.<br />.................................<br /><br />Усмивка за Харон<br /><br />Душата ми<br />ще преведеш отвъд,<br />а лилиите в тъмното<br />ще плачат.<br />Лодкарю,<br />не протакай-<br />дълъг път<br />очаквам с нетърпение,<br />но влачат<br />водите Летини<br />косите си от скръб<br />и черни капчици<br />като от оникс светят.<br />Как искам да ги пипна!<br />Те...кървят...<br />и знам, докосна ли ги-<br />всичко ще забравя.<br />Душата ще изстине<br />в мъртва плът...<br />Не! Искам още малко<br />да си спомням<br />за слънцето,<br />за нежната любов,<br />за устни топли,<br />за ръце-лиани,<br />за болката,<br />за всичко изживяно...<br />Как искам ...<br />още малко да си спомням...<br />Но- време е<br />и тъй е по-добре...<br />По дяволите!<br />С шепите ще пия-<br />вода ли?!<br />Кръв ли<br />дяволско сърце<br />във тази бездна<br />през артериите си влива,<br />та толкова горчи<br />като пелин...<br />Горчи,но как опиянява!<br />Горчива е тук<br />сладката забрава!<br />Усмихваш ми се?!<br />Имаш ли лице<br />или е маска,<br />отразена от водата<br />това, което свети...<br />Не..., и не..., и не...<br />Въпросите са забранени тука<br />и няма да те питам-<br />все едно е.<br />Душата ми<br />ще преведеш отвъд,<br />а асфодели<br />в тъмното ще плачат...<br />Предела минах,<br />свършва дълъг път...<br />Спокойна съм...<br />Не ме бави, водачо!<br /><p>.................................</p><p>Едно сиво настроение </p><p>Когато повяхнат <br />маргаритките,<br />не по поляните, <br />а тези в душата ми,<br />става тъмно,<br />разплитат се плитките-<br />с катранени коси<br />задушава нощ <br />сетивата ми<br />и вече не мога <br />да чувствам,<br />да дишам,<br />посинява утрото ми,<br />аритмия ме убива.<br />Ти ли откъсна <br />маргаритките <br />в душата ми,<br />безмилостна зима <br />не бяла, а сива !?<br /><br /></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-4012751275218296771?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-65516479957750009522008-03-28T02:08:00.000+02:002008-12-11T09:19:41.145+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/R-w3WBNPusI/AAAAAAAAACE/ouuxWlCEch8/s1600-h/Awakening.jpg"><img src="http://2.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/R-w3WBNPusI/AAAAAAAAACE/ouuxWlCEch8/s320/Awakening.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5182578122617240258" /><br />Едгар Алан По и гарванът<br />пак си правят компания.<br />Търкаля се чашата<br />с недопит абсент.<br />Нощта е готическа,<br />така да се каже"нашата".<br />Свещ и червени рози -<br />романтичен момент.<br />Пълзиш по кръвта ми<br />с крачета на нервни паяци.<br />Капка по устните -<br />чезнещ ми хемоглобин.<br />Поглъщаш душата ми,<br />на големи залъци.<br />Тялото ми ти свети<br />в нежен ултрамарин.<br />Задъхано хлипане.<br />Ноти по чаршафите.,<br />По-силно от свежото<br />ухаят в мъгла<br />листенца накъсани.<br />Чувствата ми режат се.<br />Побързай, ще съмне.<br />Вампиршите ги погубва това.<br /><br />===========<br />Нощно капричиозо<br /><br />Посивялото небе поглъща звуците.<br />Мъглата е алчна и много гладна,<br />Лъкът - светкавица запалва струните.<br />Нота - сълзичка от пръстите ми падна.<br />Черното е състояние на душата.<br />Моята криле на гарван си има.<br />Дантела и сатен с цвета на мрачината.<br />Дали и скрита пак ще съм така ранима?<br />Едно диво, нощно капричиозо,<br />капризно като бледите ми устни.<br />Призрачна Луна - сянката на мимоза.<br />Диша бездната. Не иска да ме пусне.<br />И фините трънчета на бяла роза<br />в пръстите ми нежно ще се впиват.<br />Кармин и болка в твърде голяма доза.<br />Защо ли болката винаги ме прави красива?<br />Фантазия, наречена "Кръвта на Бога"...<br />С такава отчаяна страст се излива,<br />че да я спра... аз просто не мога,<br />дори да знам, че такава музика ме убива.<br /><br />===========<br />Това е само ехо, глас не чакай<br /><br />Налей ми от тъгата си.<br />Ще пия.<br />И нищо, че горчи.<br />През спомен блед<br />ще мина,<br />като в призрачна магия,<br />без нищо да ме спре.<br />Един куплет<br />от някога тъй дългата поема<br />на нежна обич<br />и на смъртен грях<br />по смачкан лист кърви.<br />Как да го взема?!<br />В ръцете ми<br />ще се превърне в прах<br />и ще крещят от него думи<br />вече чужди<br />на ехото безлични гласове<br />с насмешка и погнуса.<br />Тъй ненужни<br />са птиците<br />в помръкнало небе.<br />На стъпалата хладни<br />в каменната къща<br />ще седна и ще пия -<br />пак. И пак...<br />А ти върви.<br />Недей! Не се обръщай.<br />В душата ми<br />отдавна падна мрак.<br /><br />===========<br />Усещаш ли- ухае на праскови...<br /><br />Говорила съм ти всякак.<br />Време е да замълчим.<br />Кипарисите...<br />По залез.<br />Тъжно е някак.<br />Искаш ли малко заедно<br />да повървим?<br />Слязоха от пиедесталите<br />душите ни.<br />Колко дълго можеш<br />да бъдеш бог?<br />Ангели с демони<br />омесиха дните ни.<br />Дали всяко чувство има<br />своя, на годност срок?<br />Бих ти казала<br />всичките си думи ласкави,<br />но глухи са вече твоите уши.<br />Пролет е... Цъфтят<br />в мрачината праскови.<br />Беше ли вярно, когато каза -<br />обичам те, липсваш ми?!<br />Не, няма да ти задавам въпроси<br />и душата си ще оставя,<br />като прецъфтяла роза да окапе<br />листо по листо.<br />Нека вятърът нейде надалеч ги носи.<br />Жалко и неуместно звучи днес<br />думичката - защо.<br /><br />===========<br />Не казвай...<br /><br />Не казвай думи нежни в полунощ.<br />Тогава слаба си<br />и чувствата те лъжат.<br />Луната е предателка... Да, тя,<br />ще те примами вдън гори.<br />Ще те завържат<br />надменни елфи с облачни души,<br />в които губят се наивните копнежи.<br />В блатата ще потънеш. Там и ти<br />навярно почерняла ще си. Режат<br />протегнатите пръсти листи зли -<br />ракитите се кискат и танцуват.<br />Дъх спиращ миг. Почакай. Не крещи<br />потресена, че нищичко не струват<br />онези думи, в порив ослепял<br />от светлината на илюзия красива.<br />В краката ляга тръпка. Закъснял<br />премръзнал вятър глътка страст отпива.<br /><br />Не казвай думи нежни в полунощ.<br />В усмивка затвори една вселена.<br />Не вярвай, че не струва пукнат грош<br />онази обич, с Него споделена.<br /><br />===========<br />Шампанско с дъх на олеандър<br /><br />Олеандърът във вазата е бял<br />и капка сок по пръстите ми стине.<br />Отровно цвете... С поглед натежал<br />изпиваш устните ми. Шепнат те - вземи ме.<br /><br />Пусни ме в себе си. Напразно ме кориш<br />и късаш дрехите на плахата ми нежност.<br />Сред куп парцали пак ще съгрешиш<br />и в мен ще се изгубиш... Неизбежно.<br /><br />Тук няма улици с табели и такси.<br />Мъгливо здрачно е и на копнеж ухае.<br />Самотен минувач си само ти,<br />но пътя към сърцето ми го знаеш.<br /><br />Потънах ли...? Почти се размечтах.<br />Налей шампанско. Ще нагарча сгрято.<br />А тази страст в очите хвърля прах<br />и жарка е, като последно лято.<br /><br /></a>===========<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-6551647995775000952?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-86411591188346020912008-01-05T18:13:00.000+02:002008-12-11T09:19:41.384+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/R3-s8ZrF3XI/AAAAAAAAAB8/lgSuCg0G2iE/s1600-h/u2_6977.JPG"><img src="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/R3-s8ZrF3XI/AAAAAAAAAB8/lgSuCg0G2iE/s320/u2_6977.JPG" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5152026652418891122" /></a><br /><br />В душата на вълчицата ще вляза,<br />защото тази нощ сърцето ми ще спре<br />и като прилеп (Бог ли ме наказа?!)<br />ще висне - сянка в черното небе.<br />Вълчицата самотница е снежна.<br />Тя носи в тялото си моя крехък свят,<br />и вие в нощите, протяжно, много нежно.<br />От този вой се сипе звездопад.<br />Танцуват падайки кокичета-снежинки<br />и в преспите завеян порив спи.<br />Сънува лято с литнали калинки<br />към моя дом...Къде е той, кажи?<br />Високи зъбери на чувства заледени<br />захапват утрото със хищен, злобен смях.<br />Протяжен писък...Толкова студени<br />трошат се мислите ми, но не ме е страх.<br />С дъха си скрежа по прозорците стопявам<br />на дом в горите.Чий е той, не знам.<br />Камина вътре с дъх на бор огрява<br />един различен свят.Пристъпвам като в храм,<br />защото е отворена вратата,<br />но няма никой, а кандилото гори<br />пред кротките очи на Богоматер...<br />Дали да я докосна?! Ще боли.<br />И стават лапи пръстите ми бледни,<br />лицето в див контур на нощен звяр<br />изтегля се.Не мога да погледна<br />в очите си на вълча, горда твар.<br />Не мога да остана. Нямам право.<br />А пълнолунието чака свойта дан.<br />Ще свия тяло във леговище кораво,<br />тъй както войн, рухнал след съдбовна бран.<br />Не ме буди!Недей ме приближава.<br />От нежността ми полудяват твойте дни.<br />Отровно цвете пред бърлогата оставил<br />ти прекръсти се и полека отмини.<br />.................................<br />Не питай<br /><br />Идва време на горест.<br />Вятърът е ледено студен.<br />В счупените огледала на душите си<br />затваряме някого.<br />Чезне спомен-въздишка. Дъх осланен.<br />С тежки букви пише времето-<br />НИКОГА.<br />Лабиринти от тръни и много тъга,<br />като мъгла с цвят на ирис и раждане.<br />Проплаква душата ми,<br />когато събирам стъкла,<br />с илюзията за ново изграждане.<br />Неразумна и бяла<br />като призрачен цвят<br />на петуния, около съня ти обвита.<br />Не разкъсвай копнежа,<br />върни се малко назад.<br />Дали ме боли... недей ме пита।<br />........................................................<br />Когато спре да тежи<br /><br />Имаш ли любов,<br />за да я дадеш, вещице?!<br />Търкалят се орехите костеливи<br />на твоите дни и нощи.<br />Писък в бездната.<br />Птица, забравила пътя за връщане,<br />кръжи над море от стенания.Пощи<br />косите си сплъстени занемарена тъга.<br />Облечени в розово танцуват нетърпения.<br />Всеки път се предаваш сама,<br />после отравяш душите на крехки знамения<br />и те лъжат с илюзията за чисто небе,<br />в което да заспи светлината<br />след прошепнато-искам те,<br />подари ми се,ела, мое сърце...<br />Колко проклета може да бъде тишината?!<br />Зелени са очите ти, когато плачеш в зори.<br />Дай да те погледам, преди да се съмне.<br />Едва ли ще мога да накарам да заспи<br />онази болка, която като гръмотевица ще гръмне...<br />ще разкъса очните ябълки на нощта<br />и тя сляпа живота си ще проси<br />по кръстопътища кални,<br />по друми, почернели от страх...<br />Колко може болка такава да се носи?<br />....................................................................<br />Ще подаря душата си на вятъра<br /><br />Магия ли да си направя,<br />та пътищата ми назад да замразя?<br />Сърцето да е каменна камбана,<br />прокълната да ражда тишина.<br />Далечното е сянка на кентавър<br />и пази входа към забравени мечти.<br />До гордостта прашинка дъх остава,<br />а все не стигам...Падам и... боли.<br />Мълчанието бездната отваря,<br />която се нарича "бавна смърт"<br />и облаците, като рани стари<br />не заздравяват, стягат и кървят.<br />Пронизващ вятър,свил юмрук от пясък,<br />в очите на деня посипва жал.<br />На нощна птица див, пречистващ крясък<br />забива в изгрева ми осветен кинжал.<br />И ако шипковите храсти са антени<br />към лунна светлина и птичи хор,<br />прости греха ми, дявол да го вземе,<br />че те обичам.Не започвай този спор.<br />...................................................................<br />Мисля си за предателството<br /><br />Аз съм твоята Юда,<br />предавам<br />захаросаните ти сънища<br />Може би затова<br />кафето ти тази сутрин не засладня<br />Нищо че изсипа вътре<br />захарницата<br />Как обичам<br />в душата ти неистово да горча<br />Предавам сенките<br />на уморените ти илюзии<br />да се удавят в кладенци,<br />да ги разпънат на кръст<br />Най-обичам след пепелища изстиващи<br />ръцете ми заровени в жарта<br />да миришат на пръст<br />Зашлеви тишината ми<br />нека писне възмутеното ехо<br />и гълъбици стреснати<br />в небето да забият чела<br />Казват, че Юда бил<br />най-добрия приятел на Сина божия<br />а аз какво съм ти...<br />знаеш ли...<br />моя бедна душа?<br />...............................<br />Дали да предадеш, е неизбежно?<br /><br />Нарежи мига на хиляди фрагменти.<br />Не можеш ли? Не казвай.<br />Ще сгрешиш.<br />Очите ти са моите моменти,<br />в които бил си нежен.<br />Мой фетиш.<br />А аз се уча да прощавам,но боли.<br />Преди да зазори, кажи как дишаш.<br />Душата ми не иска да заспи,<br />а утрото с червени букви пише,<br />че огледало е тъгата,без страни-<br />обратни или лицеви. Отрязък.<br />Студено.<br />Сънищата - гарвани.Кажи<br />в небе от сняг, защо ме търсиш?!<br />Мразя...<br />Откривам нишки бели ей така,<br />в косата на споделяното нежно,<br />заспало тихичко на моя праг.Вина?!<br />Дали да предадеш,<br />е неизбежно?<br />От свличащи се камъни гърми<br />по хребет от звезди,угасли, бледни.<br />Били неземни някога...Почти.<br />Сега грамади само-черни, бедни.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-8641159118834602091?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-77854432953993482462008-01-05T17:56:00.003+02:002009-08-02T23:20:16.922+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SnX0sgPjMoI/AAAAAAAAAmU/scV26tQbMh0/s1600-h/1963_1170665806_800.JPG"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SnX0sgPjMoI/AAAAAAAAAmU/scV26tQbMh0/s320/1963_1170665806_800.JPG" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5365463576488391298" /></a><br /><span>Гората... И онази тънка тръпка,<br />набола пръстите с игличките на бора.<br />Ухание на сняг.Студена глътка<br />от въздух чист.Сподавен миг умора.<br />Трошат се мислите ми, звънки и капризни.<br />Днес, само миг, съм нежна и ранима<br />и под разгърдената ти, червена риза<br />рисувам знак с парченце горда зима-<br />снежинка, после втора...Крехък свят,<br />бои нетрайни, а от тях настръхваш бледен<br />и чувствам в себе си, в кръвта си твоя глад<br />да бъда твоя, твоя слънчева победа.<br />Сега си цезар, моят леден господар<br />и тази роля ми е малко непозната,<br />но нека бъда твоя декемврийски дар.<br />По ложето от сняг цъфтят цветята-<br />кокичета, с ухание на страст.<br />От тях дъхът ми пие и се слива с твоя.<br />В душите -мост .Тъгата няма власт<br />да раздели, да разруши,снежинке моя.<br />........................................................................<br />През заскрежения прозорец<br /><br />Не ми излизай с този номер, Тъга!<br />Още рано е, още е лято...<br />в душата ми. Нищо, че сняг наваля<br />и пейзажът е някак си, като от бяло злато.<br />Знам, че ходиш по петите ми всяка блудна нощ,<br />търсиш Болката да ти бъде ортачка<br />и тайно, и в гръб да ми забиете по остър нож<br />в олигавеното щастие. До сбъдването... на крачка.<br />Близалка и биберон. Няколко бонбона от смях.<br />По бебешки пухкави и толкова беззащитни<br />махат с крачетата фините ми мечти.<br />Наднича сянка на грях любопитна.<br />Снегурочки, Пепеляшки, Шехерезади дори<br />с теб тази нощ каре ще направят.<br />Без коз ли, всичко ли?!... Не се мръщи.<br />В хазарт често губиш. Утайка остава<br />по дъното на чашата с коктейла Живот.<br />Излей я през рамо, маслинката схрускай.<br />Няма за болката да си жив, антидот.<br />За сърцето държи те. До край не те пуска.<br />И нека навън все така си вали.<br />Този сняг бутафорен е като върху руско плато -<br />виелици, тройки, клонки борови. Как блести!<br />А в душата ми, лудата още е... лято.<br />...................................................................<br /><br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-7785443295399348246?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-72812473719451767542007-09-18T10:11:00.001+03:002009-08-02T23:26:56.585+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SnX2cFNE2BI/AAAAAAAAAmc/4ZGIbRedIRE/s1600-h/moe.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 240px; height: 320px;" src="http://4.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/SnX2cFNE2BI/AAAAAAAAAmc/4ZGIbRedIRE/s320/moe.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5365465493375604754" /></a><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://2.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/Ru97gerbTcI/AAAAAAAAABU/GraBVHAq-7E/s1600-h/priestess.jpg"></a><span><i><strong><br />Искам да съм сляпа, разбери,<br />светлината във очите ми умира,<br />капят осланени, болни дни,<br />този вятър озлобен не спира.<br />Зряща блъскам се в стени на тесен град,<br />пръстите ми камъните драскат<br />и не знам дали ръцете ме болят<br />или нежността ми, непознала ласка.<br />Само дъх от мрака ме дели,<br />само вкус на пепел в чаша празна<br />и търкулнати, оглозгани мечти,<br />дъвчат кучетата на духа с омраза.<br />Аз не искам тази вечер да вали,<br />от студа настръхва тънката ми кожа<br />и е толкова студено, че боли.<br />Мога да се нараня не само с ножа<br />на безличното ми Утре, още сън-<br />някакъв кошмар недосънуван,<br />който чакат прилепите вън<br />да се скрият в него.Колко ти му струва.<br />Искам да не виждам...Може би<br />някаква пророчица красива<br />в моята душа ще се всели -<br />светла орис, сляпа самодива.<br />.............<br />Пусни вятъра<br /><br />Разкъсай тази усмивка на парцали<br />и всички рани ми превържи.<br />Ще кървя до смърт,<br />ако точно сега не ме погалиш.<br />Стига полуистини,премълчани...<br />Нещо мило кажи!<br />Имам около петнадесет минути<br />до скока.<br />Дали ще се отвори<br />парашутът ми от лъжи?!<br />Скала или дъно долу?<br />Падайки без посока,<br />дъхът ми последен<br />на гол клон ще се закачи<br />и стреснати за миг<br />гълъбите ще спрат да гукат.<br />Гълъбицата ще падне с разбито сърце.<br />Когато в прозореца ти вейка почука,<br />пусни вятъра.<br />Той носи вести<br />от онова забравено вече небе.<br />..................<br />Сънувай ме в зори<br /><br />Тази светлина,<br />която прониква отвсякъде<br />и реже тялото ми,<br />превръщайки го<br />в стъклена статуетка на балерина,<br />застинала в бутафорен жест,<br />има нечистия цвят на вина спотаена<br />и разтваря прозорците<br />на Вчера и Днес.<br />Ако влезе вятърът,<br />ще заплачат стайните ми цветя.<br />Тишината ще е само<br />обвивка от шоколадче,<br />смачкана, но още с дъх на какаови зърна.<br />Времето не е по-малкото ми братче.<br />Само сянка ни разделя,<br />а ти си вярваш, че си ме измислил<br />в някакъв безумно самотен миг.<br />Отричаш ми правото<br />край теб да съществувам,<br />като пластир за душата ти ранена.<br />Задушавам в себе си неизказан вик.<br />Нека болката ти бъде споделена.<br />Пропускаш я все по- навътре в себе си<br />и се гърчиш изтерзан.<br />Бавно отстъпвам,а камшиците и ме догонват.<br />Знам че точно сега от болката пиян,<br />като сух хляб на трошички ме оронваш.<br />Стъклените ни спомени заядливо се трошат.<br />Ще танцувам в съня ти и в тази нощ черна.<br />Бълнуваш името ми.Търсиш силен опиат.<br />Давиш ме в блатото на нежността си неверна.<br />Аз ще бъда тиха, за първи път, може би.<br />В зори ще легна кротка и примирена<br />пред вратата на пореден ден с недоспали очи,<br />молейки утрото да не ти бъде студено.<br />................................<br />И в сянката на Слънцето изгаряш<br /><br />Ако съм сянката на Слънцето<br />дали ще бъда топла<br />или душата ми ще си остане<br />ледник в зимен ден?<br />Онези странни звуци<br />са сподавените вопли<br />на слабостта, надигаща се в мен,<br />която знае, че небето е високо<br />и че за да летиш,<br />ти трябват чифт крила.<br />Самоубийствено се хвърлям<br />в бездните когато...<br />единствено когато... още спя.<br />Сънувам лятото на утрини сребристи<br />и къпя се във изворни води,<br />така искрящи и гальовни,толкоз чисти,<br />като разплакани, затворени очи.<br />Навярно грешна е кръвта ми непокорна.<br />Забавят вековете тежък ход<br />и пласт след пласт наслагват се минорно.<br />Дали пък времето си има собствен брод<br />през който преминава в паралели,<br />повтарящи забравени вини<br />и дебнат чувства, странно оцелели,<br />тъй гладни, че от страх нощта крещи?<br />Косата ми, превръщаща се в вятър<br />по клони голи къса струни. Писък сляп<br />суфлира болката в срутен амфитеатър.<br />парче илюзия наместо клисав хляб<br />ще сдъвчем апатично на закуска<br />и после някъде ще се пилеем -прах, мъгла,<br />с насочен делник-пистолет. Рулетка руска,<br />наричана за кратичко - "Съдба".<br />......................<br />Нещо по пътя оставено<br /><br />Разтвори ръцете ми...<br />Тези вкочанени пръсти толкова болят<br />и се троши тишината като глина.<br />Не понасям този лунатично студен, гневен свят,<br />в който не знам дали за мен място има.<br />Пръсти глинени, застинали в порив сляп<br />да докоснат копнежа много нежно.<br />Прокълнат е пътят ми. С очи обърнати назад,<br />спъвам се в себе си, връщам се неизбежно.<br />И всеки залез е рана, която кърви ,<br />гласове зад хоризонта, от които полудява<br />и се гърчи слънцето. Как напред се върви<br />когато с всяка стъпка по нещо от себе си оставяш?<br />................<br />Самородно злато<br /><br />И не от теб...<br />Ще се откупя от нощта,<br />от пристъпите на терзаеща надежда,<br />които хвърлят ме надолу със глава<br />направо в ада на фалшивата ти нежност.<br />Забравям себе си, когато ме боли<br />и някаква жестока непозната<br />ме гледа в огледалото със зли очи<br />и казва: ти си трънче във петата<br />на времето, което куца в мен<br />и затова ще страдаш,<br />ще се влачиш в здрача,<br />като змия, наказана за грях,<br />от който всички Еви още плачат.<br />И аз склонявам гордата глава<br />и думи от които се срамувам<br />събличат дрехите на истина една,<br />която гола сред мъглица бледа плува.<br />Дали ще се завърна в онзи свят,<br />лелеян дълго- мое странно Елдорадо,<br />търкулнат къс от самородно злато, глад<br />за още, още, още...Вино младо<br />кипи в кръвта и носи аромат<br />на нещо сбъркано , но толково красиво,<br />че нямам сили да се върна пак назад,<br />дори да знам, че слабостта убива.<br />...............................<br />Зад рамото наднича хладна есен<br /><br />А вятърът дали ще ни разкаже<br />къде е скитал и как диша тишината,<br />когато есенният дъжд коси тревата<br />и няма сянка от усмивка даже?<br /><br />Дали носталгията е крило на птица?<br />В железни нокти стяга се небето<br />и писъкът разкъсал в мен сърцето<br />вали на дълги капки-болка многолица.<br /><br />Настръхвам в сумрака, но есен застудява<br />и само сянката на слънцето ни грее.<br />Ако пропадна пак, кажи, че ще посмееш<br />да ме измъкнеш, пък каквото ще да става!<br /><br /></strong></i></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-7281247371945176754?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-48110525895540803132007-03-24T17:08:00.000+02:002008-12-11T09:19:42.066+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/Rh9p0XhecKI/AAAAAAAAABE/PLjy3kcy9wU/s1600-h/9.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;" src="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/Rh9p0XhecKI/AAAAAAAAABE/PLjy3kcy9wU/s320/9.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5052873655321522338" /></a><br /><span><span><span>По вещерска доба<br /><br />Ще вляза в тъмната ти гора, вещице.<br />Знам че трябва да е в черен, новолунен час,<br />когато катеричките замерят совите с лешници,<br />а съчка счупена под крака ми,<br />пропищява със злобен глас.<br />Приготви ми отварата.<br />Онази, гаднозелената.<br />Ще я изпия, даже до смърт да горчи.<br />Искам да забравя. Искам да си върна себе си.<br />Ти знаеш ли, мила бабичко, колко от спомен боли?<br />Как се съсирва отровена кръвта ми по вените,<br />а мисълта бавно, затъпяващо пълзи<br />и очите ми не се затварят, ослепените?<br />Място не си намирам в тези мои безсмислени дни.<br />Покоят е амнистия, която не съм заслужила.<br />Присъдата е в агония да ми мине половин живот.<br />Питам се само, на кой дявол това нужно е?<br />Защо за тези отрови не е измислен антидот?<br />Минах през всичките драки озъбени,<br />скъсани дрехите ми, зъзна, горя.<br />Отказвам да приема това, което е съдено.<br />Дай ми отварата, ако ще и от нея да умра.<br />==================<br />Съблечи ми душата си<br /><br />Съблечи ми душата си,<br />обърни се с гняв назад,<br />писъкът ми да се стича<br />като кървави резки<br />надолу по кожата ти,<br />оставяш ме полусляпа<br />да умирам от глад,<br />а искаш светлината<br />в прозрачното ми тяло<br />да пали свещи от умората.<br />Горя отвътре -<br />прокълнато от мълния дърво,<br />улучено в сърцето,<br />бавно с нокти в мен огънят дращи.<br />Свлича чувствата ми...<br />Ти никога ли така не си горял,<br />нима не знаеш как болят<br />тези празни, черни нощи,<br />в които уж свети огромна луна,<br />но минаваш през нея<br />и оттатък е тъмно?<br />Криле на прилепи,<br />вместо ангелски крила<br />на гърба ти изтерзан-<br />с тях не летиш, а падаш<br />в тръните, преди да съмне.<br />Съблечи ми душата си ...<br />Или ме занеси на най-високия връх<br />на жестокостта си мъжка,<br />на ветровете остави ме.<br />Нека се стопи последният ми дъх,<br />в мига когато стреснат<br />закрещиш моето име.<br />================<br />Сънувай ме...<br /><br />Сънувай ме тази нощ!<br />Сънувай ме и плачи.<br />Нека в ръцете ти да се разпадам<br />на пеперудено леки прашинки от лъчи,<br />студени лъчи на далечни звезди-<br />звездопади,<br />сред които ще се въртиш в кръг<br />и "Не ми причинявай това!" ще крещиш,<br />а аз ще се стопявам като дим в мъглата,<br />ще се стичат по бузите ти моите сълзи,<br />неизплакани този път,<br />този път до болка непризнати.<br />Сънувай ме тази нощ!<br />Устните ми в тишината на съня ти да шептят,<br />напевно и горестно, като в стара молитва,<br />която моли, която опрощава,<br />но гаснат свещите,<br />само очите горят,<br />когато към затворена врата<br />душите ни литват.<br />Сънувай затворената врата на нашия Рай,<br />сами я затворихме,<br />когато с нелюбов мислите си разделихме,<br />когато вместо "Осанна",<br />"Разпни го" кучето на гордостта ни зави,<br />когато горчивата напитка на палачи изпихме.<br />Кой имаше право да съди,<br />кой с такива права ни дари?<br />Кой сложи в ръцете ни треперещи меча,<br />с който се отделят от раменете<br />нарцистичните ни глави?<br />Да опозорим нежността ни<br />нямаше ли кой да ни попречи?<br />Сънувай ме тази нощ!<br />Само тази нощ цял ми се разтвори.<br />Ще вляза в теб като в свещена катедрала,<br />на колене да изпрося опрощение и огън за нас,<br />но не онзи от Ада,<br />а този, който светлина и топлина ни дава.<br />Сънувай ме...<br />Сънувай ме, дори до теб тялото ми да спи,<br />дори да те докосвам, а между нас самотата да ляга.<br />=================<br />Страхувам се...<br /><br />Защо се плашиш от това да си жена<br />и все се криеш зад пола на спомен - мама?<br />Обръщаш огледалото, рушиш,<br />когато чувства избуяват в степен - драма.<br />Залъгваш се, че вечно си дете,<br />нали децата нямат страх и грижи.<br />И лъжеш собственото си сърце,<br />че някъде встрани денят се ниже.<br />Кому е нужен този водевил?<br />И кой ще те упрекне за тъгата,<br />която пиеш сутрин?С поглед мил<br />докосва рамото ти светлината.<br />И всеки миг - балонче от кристал<br />полита към небето и сияе.<br />И този свят не е комплекс от жал,<br />във който се изгубваш.Суета е,<br />да искаш като цвете да цъфтиш<br />и цял живот роса са ти сълзите,<br />превърнати от теб във страст, фетиш,<br />религия фалшива, недопит е<br />коктейла, който си забъркала сама.<br />Така горчив е.Как да го изпиеш?...<br />Защо се плашиш от това да си жена?<br />От себе си не можеш да се скриеш.<br />=================<br />Разлюляна от вятъра завеса<br /><br />Черен е брегът нощем,<br />когато Луната флиртува с морето.<br />Песъчинките търсят часовник-<br />в стъклото му светят,<br />отмерва мъртъв час сърцето.<br />Изтича пясъкът,<br />напукан кристалът не задържа<br />времето,<br />което в него бясно се мята.<br />Руши,<br />кинжалчета остри - парчета,<br />прережи вените на нежността ми,<br />не ме жали,<br />представи си,че съм ти непозната.<br />Освободи ме от тази черна магия,<br />да летя в сънищата ти<br />като голяма пеперуда.<br />Черно-сини са крилете ми,<br />като мастилото, с което<br />морето пише сонети<br />по дюните на сърцето.<br />И обръщайки се в съня си,<br />просто ще ме смачкаш,<br />ще въздъхне тюлената ти завеса,<br />когато дъхът ми<br />се върне там, където<br />да се превърнеш в музика<br />е просто и лесно.<br />=================<br />В лабиринта на Смъртта<br /><br />Губя гласа си сред високи, остри треви-<br />кинжали, които го режат и стенат.<br />Може ли повече от това да боли?<br />Животът ми е гладиаторска арена.<br />Излизам срещу себе си, сама съм гладен лъв,<br />разкъсвам се, диво реве тълпата жалка<br />от сенки и залези, от празнота и стръв<br />за още кръв...Още ли? И колко?<br />Въпросите, които си задавам за стотен път<br />са - защо и какво да правя.<br />Каквото докосна-повяхва. Ръцете ми горят.<br />Цялата съм негаснеща жарава.<br />И няма изход от този лабиринт на Смъртта,<br />замаскирана под храсти вечнозелени.<br />Тя не е бърза... Цял живот...Сто години самота.<br />Толкова реки от болка изтичат през мене.<br />==================<br />Крехко...като стъкло<br /> <br />Душата ти е лампа от кристал,<br />не газениче, там танцува светлината,<br />запалена от светъл дух, живял<br />години хиляди под власт на тъмнината.<br />Тя няма нужда от бензин, масло,ни газ,<br />сама си свети и сама догаря,<br />когато дави се доброто вътре в нас<br />от нашата себичност и немара.<br />Душите ни са сфери от стъкло<br />и затова се чупят много, много лесно.<br />Забили нокти в болката - ЗАЩО-<br />крещим, когато делникът ни плесне.<br />Подай ръка,целувам твоя дъх<br />и моля се най-после да порасна,<br />да нося светлина, да бъда страст и връх,<br />небе от нежност, кротка, безопасна.<br />Прости ми всяка дума от метал,<br />ранила крехката ти същност с връх отровен.<br />Душата ми преражда се сега<br />и този миг навярно е съдбовен.</span></span></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-4811052589554080313?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1170654857740817352007-02-05T07:41:00.000+02:002007-02-05T07:54:44.143+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/x/blogger/679/1198/1600/582419/471.gif"><img src="http://photos1.blogger.com/x/blogger/679/1198/320/892722/471.gif" border="0" alt="" /></a><br /><strong><font>Разкъсай дрехите над дивата ми кръв.<br />Пусни я да пулсира страстно, лудо.<br />Вържи сърцето с думи-тънка връв,<br />по-здрава от стомана. Просто чудо.<br />Не ми показвай слабост. Забрави<br />това, което с другите минава.<br />За мене други чувства събери<br />в букет отровен. Да опиянява.<br />Главата ти е празна. Там цъфти<br />нирваната на черната ми нежност.<br />Отдай ú се. За всичко забрави.<br />Да бъдеш мой, е просто неизбежно.<br />.............................................................<br /><br />Светлината, която няма да угасне<br /><br />Само аз мога да светя<br />в твоята душа.<br />Само ти моята озаряваш.<br />Обръщаш ми гръб<br />и гордо вирваш глава.<br />Душите ни са тъмни...<br />На кого ме оставяш?<br />Далечните залези<br />изграждат кули от кристал,<br />за да затворят в тях<br />нежността ни.<br />Стражници са слугите<br />на непоносимата Жал.<br />Тишината помежду ни<br />в плътта ми отваря рани.<br />Но аз няма да протестирам-<br />нали така искаш точно Ти.<br />Позволявам ти го...<br />Дори да умирам.<br />Аз не съм Господ...<br />Само той може да ти прости.<br />Неразумно уверен,<br />че и без мене можеш,<br />заключваш себе си<br />зад желязна врата.<br />В тъмното ще залинее<br />твоята кожа.<br />Аз ще угасна някъде,<br />избрала да остана сама.<br />Въртиш се в кръг<br />и се превръщаш в квазер,<br />поглъщайки нови<br />звездички и птици.<br />Правиш ми напук.<br />Не, няма да те намразя.<br />Когато силите ми свършат,<br />просто ще затворя зеници<br />и духът ми терзаещ<br />ще скита из Вечността,<br />ще линее и ще се ражда,<br />когато страдаш.<br />Отново ще превръзва<br />раните на твоята душа<br />и ще те повдига,<br />когато падаш.<br />.........................<br /><br />Тъмната страна на душата ти<br /><br />Аз съм тъмната страна на душата ти.<br />Можеш ли от мен да се освободиш?<br />Удави ме в леденото езеро на сетивата си!<br />Но ще се върна жива, когато заспиш.<br />Ще те мъча в кошмари, ще целувам ръцете ти,<br />с които искаш дъха ми да задушиш.<br />Толкова нежна, че чак ще ме презираш<br />и от силната болка нямо ще закрещиш.<br />Ще се преструвам на покорна.Ще прося извинение...<br />А когато приспя Егото ти на жесток властелин,<br />ще ухапя сърцето ти. Ще ти отмъстя, предателю!<br />За всички сълзи с невъзможност ще ми заплатиш.<br />Невъзможност без мен да живееш.<br />Невъзможност без мен да си щастлив.<br />Невъзможност... Не знаеш как това го умея.<br />Всеки ден без мен ще ти бъде безумно сив.<br />Аз съм тъмната страна на душата ти.<br />Тази, в която лягаш нощем, с нови сили да се заредиш.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/x/blogger/679/1198/1600/378950/45a.jpg"><img src="http://photos1.blogger.com/x/blogger/679/1198/320/312520/45a.jpg" border="0" alt="" /></a><br /></strong><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-117065485774081735?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1169681724453889522007-01-25T01:33:00.000+02:002007-01-25T01:54:12.186+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/x/blogger/679/1198/1600/337712/u10_3549.jpg"><img src="http://photos1.blogger.com/x/blogger/679/1198/320/15539/u10_3549.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><i><strong><font><font> <br /><font><i><strong><font><font><font><font><font><font><font><font>Душата ми е галопиращ, черен кон,<br />на ранно утро в мократа прегръдка,<br />по онзи бряг, на прилив нощен взел,<br />последната, най-свежата му глътка.<br />Когато сливат се небе с море в черта,<br />по-тънка от конец, цъфти зората<br />и по ръба върви на Слънцето дъха.<br />На рамото ми ляга тишината.<br />Припомням си какво е свобода,<br />когато пулса на деня в кръвта ми бие<br />и къпе се в росата на мига<br />душата ми - жребец с копито риещ.<br />От ноздрите му капе светлина.<br />След миг ще бъде много надалече,<br />неосквернен от стреме и юзда,<br />в един живот на бавна тлен обречен.<br /><br />*******************<br />Когато валят звезди<br /><br />Когато в сънищата ти валят звезди<br /> и мракът с мойте устни ти говори,<br />не се преструвай, че не те боли<br /> и остави ми пак душата си отворена!<br /><br />Прости ми всяко бягство в този мрак,<br /> във който тегля те със страст на самодива,<br />с една любов, която иска пак, и пак, и пак...<br /> с такава сила, че почти убива.<br /><br />Щадиш ме, като глупаво дете,<br /> което тропа с крак и с глас горчив ридае,<br />когато счупи си играчката. Сърце -<br /> капризно цвете. То среда,уви, не знае.<br /><br />Ако погледнеш ме с намръщено лице<br /> и кажеш пак, че сигурно съм луда,<br />ще моля Бог от чистото небе<br />да прати мълния и свърши таз заблуда...<br /><br />Когато в сънищата ти валят звезди,<br />ти знаеш колко много те обичам<br />и твоята душа ще ми прости<br />това,че моята любов е тъй себична.<br /><br />**************************************<br />Когато спиш до мен, дали ще ме сънуваш?<br /><br />Запали си цигарата<br />от онази кълбовидна мълния,<br />която зад прозореца ти<br />упорито виси.<br />Пази си пръстите,<br />защото казват че изгаряли<br />и даже от полъх на вятъра<br />се взривявали...<br />Дали?<br />Прибери небрежните ми думи<br />на дънките в джоба.<br />Довечера като последни стотинки<br />ще ги броиш<br />и ще си мислиш - защо за Бога<br />ти ги казах...Ще пълзят в ума ти,<br />докато изтощен заспиш.<br />А в съня ти ще се промъкна-<br />ще съм цялата в бяло.<br />Помниш ли онези жрици,<br />по поляни от нацъфтели цветя?<br />Толкова невинни,<br />с души на неразумни птици.<br />Когато те целувам,<br />слънцето ще се заплита<br />в меката ти коса.<br />Сънувай ме дълго,<br />за първи път бъди истински<br />и кажи ми това,<br />което наяве никога няма да споделиш.<br />До първи петли,<br />до раната, която в душата ти,<br />ще отворят утре рано<br />първите слънчеви лъчи.<br /><br />***********************<br />Целуни ме ... и бягай<br /><br />Когато устата занемее,<br />чупят се печатите на мълчанието.<br />Усилието да се превърнеш в Никоя,<br />когато отчаяно си играла ролята на Някоя,<br />е като некачествена глинена статуя.<br />Руши се от въздишките на вятъра<br />и горчивия и прах дави<br />самочувствието на Създателя.<br />Не искам да те докосна.<br />Писна ми да ме нараняваш.<br />В зъбите ми скърца пясъкът<br />на изтеклото време,<br />което след себе си лекомислено разпиляваш.<br />Очите си искам да опазя.<br />Боли, когато прахът на отчаяното желание,<br />в зеницата жадна се впие.<br />Аз не искам повече да бъда сляпа.<br />Заслепението те превръща<br />в непълноценно пълзящо,<br />хлъзгащо се по нечие Безразличие.<br />Затвори си вратата на сърцето!<br />Хлопа от това непрекъснато зеене.<br />Пълчища пеперудени създания,<br />през нея си пуснал да минат<br />и погубил в кладенците<br />на нетрайната си увлеченост.<br />Ще се разтвори ли небето,<br />по тясна пътечка<br />мълниите да ми дойдат на гости?<br />Имам нужда от едно глобално охлаждане,<br />преди да се разтопят айсбергите на тъгата ми<br />и да се науча да плувам,<br />ако не искам и аз да се удавя,<br />но не във теб, а дълбоко в себе си.<br />Ще ме целунеш ли, преди да ми кажеш Сбогом?!<br />Не със устни,целуни ме с душата си<br />и нека тази целувка бъде отровна,<br />а не предателска, като онази на Юда.<br />Не искам да свърша на кръста.<br />По-добре да умра от твойта милостива отрова.<br />Охлювите няма да стигнат небето.<br />И от крилата ми останаха само пера и стърготини.<br />Така че, когато ти прошепна Любими,<br />целуни ме небрежно ... и бягай!<br /><br />*****************************<br />BUENAS NOCHES, SEÑORA <br /> <br />Sangria "Don Simon"...<br />Цветът е убийствено червено.<br />На испански "sangre " е кръв, pardon!<br />Гъсто е като кръвта ми,но...студено.<br />Часовникът е ненужна вещ.<br />Ще го захвърля в чекмеджето<br />да прашасва.<br />Нали във полунощ ще дойдeш ти,<br />на светлина от свещ<br />да споделим виното.<br />Не угасвай<br />бледа звездичке,<br />парафиново бледа<br />като скръб,<br />като призрак<br />от далечното минало.<br />Buenas noches, senora!<br />Боже, какъв познат рефрен...<br />Налей ми, красавецо!<br />Червено вино се пие добре изстинало.<br />Латиното е на мода - музика, думи и страст.<br />Ще потанцуваме ли салса<br />на светлината на Луната?<br />Пълнолуние е.<br />Споменът има днес магична власт...<br />Не ми казвай, че не можеш<br />да ми бъдеш само приятел.<br />Кристални чаши,<br />не някакво си стъкло.<br />Блясък изискан<br />и някак жестоко искрен.<br />Няма тази нощ да те питам<br />отново - защо?<br />До дъно, съкровище!<br />Ех, от всичко ми писна!<br />Но ще бъда тиха като дълбока вода.<br />За последен път в любовта ми удави се.<br />Ще възкръснеш утре.<br />Няма да ме помниш дори.<br />Празна бутилка от вино,<br />натрошен кристал.<br />Дори да не знаеш защо,<br />на импулса да се помолиш,<br />подчини се!<br /><br />************<br />А над пустинята небето пак е синьо<br /><br />Върви по дяволите!<br />Ти погреба моя свят<br />в пустиня каменна на диви сини рози.<br />Накара изворите ми обратно да текат<br />и всяка твоя дума е за мен угроза.<br />Грозиш сърцето, да повярва пак в небе,<br />което крие в синевата си отрова.<br />Невинно синьо?! Смешно! Плачещо лице,<br />затворено е в мрака. Бяла сова<br />е гордия, безчувствен тъмничар.<br />Тя няма да го пусне да избяга.<br />Отрова бавна, за която няма цяр,<br />студени пипала в кръвта протяга.<br />И ще се преродя в друг, някакъв живот,<br />във тяло непознато, нежелано,<br />където нощем под линеещ, звезден свод,<br />ще се отварят в мисълта от спомен рани<br />и ще се гърча от студени гласове,<br />които в мен протяжно ще напяват,<br />че неразумно влюбено сърце<br />умира бавно и след него нищо не остава.<br />През пущинак от диви рози сини<br />се влачат чувствата ми, някак оцелели.<br />Повтарям им, че всичко ще ни мине,<br />но гаснат думите във шепот, онемели.<br /><br />************************************<br />Душа - забулена в тайни Луна<br /> <br />Когато съгрешава душата,<br />черните коне на нощта плачат<br />и бичуват голото и тяло<br />с мокрите си гриви.<br />Луната е търкулнала се монета<br />по масата на вечността.<br />Захлупва я шепата на Бездната -<br />заклет комарджия.<br />Колко струва нощ без Луна?<br /><br />Когато съгрешавам с душата си,<br />белите сови на нежността ми<br />затварят очи<br />и не искат да ме слушат.<br />Писъкът на късащи се вени<br />боядисва в червено съня.<br />Гърчат се, ярки коралови червеи -<br />мислите ми.Полудявам.<br />Но какво съм аз без душа?<br /><br />Когато протягам ръце към душата ти<br />защо тя никога не е там,<br />където белите кобили<br />на несбъднатите желания<br />цвилят и дъвчат спомени.<br />Сгъстена мъгла.Непоносима тишина.<br />Когато съгрешавава душата ми,<br />когато търся в бездната душата ти,<br />остави ме просто да се превърна в Луна.<span font=""><font><br /><br /></span><i><strong><font><font><font><font><font><font><font><font><span font=""><font><br /><br /><font><br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-116968172445388952?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1165338978232030102006-12-05T19:00:00.004+02:002009-06-15T23:51:08.089+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/x/blogger/679/1198/1600/641927/IMAG0052.jpg"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer;" src="http://photos1.blogger.com/x/blogger/679/1198/320/263896/IMAG0052.jpg" alt="" border="0" /></a><br /><span style="color:#ffffff;"><span style="font-weight: bold; color: rgb(204, 0, 0); font-family:georgia;">Ръцете ми кървят.<br />Защо?!... Не знам.<br />Не съм светица,<br />за да нося тези рани,<br />но блика кръв<br />и търся светъл храм,<br />в покоя му да коленича,<br />мамо.<br />Ти плачеш в нощите,<br />когато ме боли<br />и молиш Бог<br />в сърцето ми да влезе.<br />Да приласкае,<br />излекува,<br />причести,<br />да ми помогне да ме има...<br />Да живея.<br /><br />А аз се лутам<br />в своя странен свят -<br />виражи<br />между сенки и реалност.<br />Взривявам чувства<br />и не ми е жал,<br />примамвам демони<br />със своята виталност.<br />А аз се лутам...<br />В мене Бог мълчи.<br />Кърви венецът трънен на челото.<br />И раните му вече носиш ти.<br />О, дай ми ги, пречиста майко свята!<br /><br />Да си избран,<br />не е кошмар, а чест.<br />Аз силна съм.<br />И мога,<br />мога,<br />мога...<br />И прося болка.<br />Да е точно днес.<br />Да заличи в теб<br />часовете на тревога<br />и миналото да избистри<br />като кал, която се оттича<br />и остава<br />кристално чистата вода<br />на извор.<br />Слез...<br />Не заслужаваш Стълба на позора.<br /><br />Ръцете ми кървят.<br />Ще те прегърна с тях.<br />Не се моли кръвта да спре.<br />Не искам.<br />Не прося милост<br />и не ме е страх.<br />Да бъда тайната любов на Бог<br />поемам риска.</span></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-116533897823203010?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1158571609003620932006-09-18T12:10:00.003+03:002009-06-15T23:51:52.138+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/1600/flowers_274.0.jpg"><img style="margin: 0pt 0pt 10px 10px; float: right; cursor: pointer;" src="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/320/flowers_274.0.jpg" alt="" border="0" /></a><br /><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">Когато устните ти</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">се разтворят</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">и пръстите изпишат</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">небрежен поздрав</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">в небето на септември</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">повяхват бели калии</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">и ароматът им е</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">отровно-сладък</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">и зелен.</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">От него ли ме боли</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">глава</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">или от студените ти</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">чувства,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">зле прикрити</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">под маската на безразличие?!</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">Точно в този час,навярно,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">и Бог е роден.</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">Целувам въздуха,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">потръпнал след думите</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">"Обичам те",</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">които в паяжините на утрото</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">се закачат и блестят -</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">сребристи капчици</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">росно неприличие,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">в един нереален,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">измислен,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">само мой си свят.</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">Чакаш онзи миг,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">когато покорна и нежна,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">в сърцето ти ще легна сама,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">но аз съм опърничаво</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">дете на свободата</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">и не вирея</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">в сянката на нощта.</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">Не ме докосвай!</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">Закриваш ми светлината.</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">По вените ми вилнее</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">неистово светъл ден.</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">Някъде в небето</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">зареяна е душата.</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">Без нея съм късче мрамор,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">дъх на шедьовър,</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">от ръцете на скулптор</span></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span><p><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">нероден.</span></span></p><p><span style="color: rgb(0, 102, 0);"><span style="color:#ccffff;">========</span></span></p><p><span>Наточих утрото във глинените чаши<span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span>В пръстена на неродено утро<span style="color:#ccffff;"><br /></span>промушен грак на гарван. Две очи,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>търкулнати, като монети златни<span style="color:#ccffff;"><br /></span>по масата от спомени. В зори<span style="color:#ccffff;"><br /></span>пътеките са змии укротени.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Отровата им точи пустота.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Да вдигнем чаши, пълни със копнежи.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>До дъно, старче! Гълтай. Ха, така!<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Облог печелиш гътнал Сатаната.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Надпил го хитро. Ето, там лежи<span style="color:#ccffff;"><br /></span>под масата, обърнал петалата.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Ще си го вземе Бездната.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Ти хич не го мисли.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Куршум в сърцето на сърна изящна<span style="color:#ccffff;"><br /></span>и после пир до първите петли.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Събират се от друмищата прашни<span style="color:#ccffff;"><br /></span>шайкарите, куп гумени глави.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Преди да се изсрича светлината,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>като молитва, с пръсти два се прекръсти.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Притихва кръчмата и крак във стремената-<span style="color:#ccffff;"><br /></span>mрепускай, дяволе. Побързай...С`est la vie.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>================================<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Жив ли си?!<span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span>Жив ли си?!...<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Отдавна само по птиците ти пиша.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Казват ми, че си добре,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>но дали така е?!<span style="color:#ccffff;"><br /></span>В дългите нощи<span style="color:#ccffff;"><br /></span>до мен само тишината диша,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>но тя да говори не знае.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Жив ли си?<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Помниш ли петолинията на дъгата<span style="color:#ccffff;"><br /></span>по които любовта ни музицира.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>И валяха дъждове.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Дъждинките свежи в яката.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Колко смях в дните ни чисти извира.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Сънувам залези горди с твоето име.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Носят ми звездички...Не, не плача.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Помня как гореше<span style="color:#ccffff;"><br /></span>камината в планината зиме,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>а снегът беше розов в здрача.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Магистрали от време,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>светове паралелни,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>пясъчни часовници с изтекъл пясък...<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Затворихме душите си в клетки панелни,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>тишината задуши неродения крясък.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Животът ни в различни коловози мина.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>И ти си някъде,но къде не зная.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Жив ли си?!...Жив си...<span style="color:#ccffff;"><br /></span>На прага на тази Нова година<span style="color:#ccffff;"><br /></span>с цялата си любов<span style="color:#ccffff;"><br /></span>да те има още дълго ти желая.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>=======================<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Зимна приказка<span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span>Вълчиците в кристалната гора<span style="color:#ccffff;"><br /></span>пренасят сенките си<span style="color:#ccffff;"><br /></span>през цветята на дъгата<span style="color:#ccffff;"><br /></span>и вият вихри от опушена тъга,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>преди в снежинки да се срещнат<span style="color:#ccffff;"><br /></span>над земята.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Декември излинява и мълчи.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Подготвя се за празник светлината.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Елхички крехки с пламнали очи<span style="color:#ccffff;"><br /></span>протягат пръстчета да уловят Луната.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>С гирлянди от усмивки и печал<span style="color:#ccffff;"><br /></span>ще украся деня си непокорен.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>В сърцето - болка. Непростима жал.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Ще ги оставя да заспят.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>В миг тежък. Морен.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>И после ще танцувам до зори<span style="color:#ccffff;"><br /></span>с флуидите, раздрали тишината<span style="color:#ccffff;"><br /></span>на ноти тъй красиви, че почти<span style="color:#ccffff;"><br /></span>забравям се и в мен звучи стакато.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>=========================<span style="color:#ccffff;"><br /></span>До дъно, принце!<span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span>Забулена нощта кокетно слиза<span style="color:#ccffff;"><br /></span>по стълбите от мрамор на съня ми.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Разгърдена е бялата ти риза.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Горя от страст.Или пък е... омраза?<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Тъгата в тези ириси зелени<span style="color:#ccffff;"><br /></span>(Шехерезада нощ-прекрасна баядерка),<span style="color:#ccffff;"><br /></span>наточена е в чашите кристални.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Вземи си своята. Минута на проверка.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>До дъно принце!Приказката свърши.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>И мокри са нозете на росата.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Тез пръсти нервни - не, недей ги кърши.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Със тях ме прегърни.Апасионато.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Не съм кадъна и не съм покорна.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Лицето си не ще прикрия плахо.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Ще те обвия в таз магия морна<span style="color:#ccffff;"><br /></span>на тялото си.Да ти бъде стряха.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Под нея прибери си самотата,<span style="color:#ccffff;"><br /></span>и страховете, и копнежите разблудни.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Нощта си тръгва.Ражда светлината<span style="color:#ccffff;"><br /></span>онези мигове за двама-ранобудни.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>И с първа рязка в мрака на петела<span style="color:#ccffff;"><br /></span>(кинжалът - глас там рана ще отвори)<span style="color:#ccffff;"><br /></span>нахлува утрото, бълбука на талази.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Да се изкъпем в него।С мен недей да спориш.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>=================================<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Винаги ще те обичам<span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span>От тази тръпка се тресяха ветровете<span style="color:#ccffff;"><br /></span>и вкаменен гласът ми в тъмното запада<span style="color:#ccffff;"><br /></span>по склона затревен. Копнеж на цвете.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Светулки в шепа - за душа награда.<span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span>Зелено чисто... Каменни отломки.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Докосване, безкрайно съкровено.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Мимозени, по детски нежни клонки.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Под тях сърцето ляга укротено.<span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;"></span><span style="color:#ccffff;"><br /></span>Кръвта познава, помни и обича.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>Тя няма нужда от прехапани въпроси.<span style="color:#ccffff;"><br /></span>С очи ще каже туй, що не изрича<span style="color:#ccffff;"><br /></span><span style="color:#ccffff;">и чак до края гордо ще го носи.</span></span></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-115857160900362093?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1153483553852721712006-07-21T14:50:00.002+03:002009-06-16T00:04:29.886+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/1600/Red%20Wine%20Glass.jpg"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer;" src="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/320/Red%20Wine%20Glass.jpg" alt="" border="0" /></a><br /><span style="font-family:arial;"><em><span style="color:#ffffff;"><span style="color: rgb(204, 0, 0);"><span style="font-style: italic;"><span style="font-weight: bold;">Дамата, наречена Душа.<br />Тънките и пръсти по стъклото<br />на прозореца, отворен към нощта.<br />Устните и...Чашата... Виното.<br />Карамфили с цвят на прясна кръв,<br />подарени от чаровник - спомен.<br />Вехнещи на масата. Тъга,<br />светла като този свят огромен.<br />Музика на орган в полунощ.<br />Има нощи много специални.<br />Пиеш в тях сама. От звезден кош<br />сипят се звездици - нежни, жални.<br />Сред косите на замислена жена<br />вплитат се и кротко засияват.<br />Има нещо свято във това<br />Универсът с ласка да те сгрява.<br />Моята, капризната душа,<br />по кристала с устни ще рисува<br />думи - капки алени. Игра,<br />с времето, което се преструва<br />на галантен, страстен кавалер,<br />а в ръкава крие асо пика.<br />Поглед - барабан на револвер.<br />Колко страст от дулото му блика.<br />Празна чаша, леко замъглен<br />мозъкът не се съпротивлява.<br />Целуни ме, време! Пий със мен!<br />И не казвай колко ми остава.</span></span></span></span></em></span><span style="color: rgb(204, 0, 0);"><span style="font-style: italic;"><span style="font-weight: bold;"><span style="font-family:times new roman;"><br /><br /><br /><br /></span></span></span></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-115348355385272171?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1153482060328159562006-07-21T14:40:00.003+03:002009-06-16T00:01:24.592+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/Sja17XVDYmI/AAAAAAAAAbw/MnrqjeoSkfE/s1600-h/2a.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 275px; height: 320px;" src="http://1.bp.blogspot.com/_N9QlYlr9Rtg/Sja17XVDYmI/AAAAAAAAAbw/MnrqjeoSkfE/s320/2a.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5347661639028269666" /></a><span style="color:#ffffff;"><span style="color: rgb(204, 0, 0);"> </span></span>========================<span style="font-weight:bold;"><br />Тази улица,<br />която помни стъпките ти,<br />сеньора,<br />лениво се протяга<br />към сенките на вечността.<br />Старите камъни са антени<br />и предават гласовете<br />и смеха<br />високо в простора<br />на миналото,<br />настоящето<br />и бъдещето...<br />просто СЕГА...<br />Едно пътуване<br />през времето,<br />което пречиства<br />и наранява<br />с ноктите на спомените<br />неродени,<br />в бъдещ момент.<br />Белези дълбоки<br />по душата ми остават.<br />Руша се<br />и се подреждам -<br />фрагмент по фрагмент.<br />Тази улица...<br />преди хиляди години,<br />по която бялата ти тога<br />е целувала праха,<br />носталгично запечатана<br />в снимка или картина...<br />Иска ми се<br />по нея<br />и аз<br />да повървя.<br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-115348206032815956?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1144912977606366972006-04-13T10:22:00.000+03:002006-09-18T12:50:16.556+03:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/1600/0710_143820abX.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;" src="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/320/0710_143820abX.jpg" border="0" alt="" /></a><br />Тихи стъпки... Уморена трева.<br />Върху белия хълбок на мрака<br />ляга сянка на птица. Звезда<br />с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.<br />Скрит сред тъмните нощни брези -<br />силует зад кора с цвят на мляко.<br />Губя сили, когато мълчиш<br />и в душата ми впива се драка<br />с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,<br />всяко плодче - отровна мория.<br />Става черна от страст мойта кръв<br />и не мога от теб да се скрия.<br />Знам, че носиш студено сърце<br />и че искаш от мен мойто тяло,<br />като амфора, късче небе,<br />в дълбините му - грях изначален.<br />Ще се впиеш в плътта ми горещ,<br />деликатен, изменчив, коварен -<br />като музика, пламък от свещ<br />ще запалиш съня ми. Изгарям<br />и под стъпките ти ще се натроша<br />като мъртво дърво почерняло.<br />Знам, че страдаш - ще те утеша.<br />Ще ти дам ново, светло начало.<br />Ти си моята странна съдба<br />и те нося дамгосан в сърцето.<br />Обожавам дъха ти... Сълза<br />пада в тъмното.Свети лицето.<br />Няма време, пространство и бог.<br />Има само две жадни вселени.<br />Върху спомен - елен еднорог<br />в тази нощ ти ще дойдеш за мене.<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-114491297760636697?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1118666595376130252005-06-13T15:34:00.000+03:002007-01-25T02:03:17.243+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/1600/abduction.jpg"><img src="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/320/abduction.jpg" alt="" border="0" /></a><br /><font><strong><em><font>Какво е любовта , ако не една ....<em br=""><br /><strong><em><font>Черна магия<em br=""><br /><strong><em><font><br />С воали от страст загърни ме.<br /><em br=""><font><strong><em><font>Сподели свойта черна магия.<br />Във душата си - моля - пусни ме!<br /><em br=""><strong><em><font>Искам в тебе от мен да се скрия.<br /><em br=""><strong><em><font>По кръвта ми пълзят като мравки<br /><em br=""><strong><em><font>твойте думи - мъчително сладки<br /><em br=""><strong><em><font>и цъфтят тайно в мен незабравки,<br /><em br=""><strong><em><font>дращят в чувствата спомени гадки.<br /><em br=""><strong><em><font>Да забравя до теб всичко искам.<br /><em br=""><strong><em><font>Как се казвам дори да не зная.<br /><em br=""><strong><em><font>Прегърни ме! Приемам днес риска<br /><em br=""><strong><em><font>да съм твоя. И в ада. И в рая.<em br=""><br /><strong><em><font>* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *<br />Това не е... <br /><br />Това не е любов...<br />Това е черна мория-<br />по стъпките ми<br />да се влачиш и да грачиш.<br />Сипваш ми бавна отрова<br />и искаш да я изпия.<br />Дали след това за мен ще поплачеш?<br />Като с пипала на мекотело<br />проникваш в кръвта ми.<br />Те пълзят по стинещите ми вени.<br />Превземаш със взлом нежността ми.<br />На душата ми прозорците са строшени<br />и на необузданите ти чувства<br />горещият вятър<br />галопира като жребец див в плътта ми.<br />Капе пяна от гривата му.<br />Виртуозен театър<br />играеш ми -всяка твоя дума<br />предизвиква драми.<br />Това не е любов...<br />Това е черна мория.<br />Но Господи,<br />защо всеки път ти прощавам?!<br />Дори, когато вбесена,<br />ми се иска да те убия,<br />само миг да те няма и ...<br />полудявам.<br /><br />*************<br />Сърцето живо е...и в статуя от камък<br /><br />Аз ли съм това<br />в окото на гарвана от камък?<br />На хребета на времето<br />винаги е ветровито<br />и въздухът горчи<br />от талазите саждени<br />на изгорели мисли<br />и затворен в снежинки пламък,<br />който бавно се хлъзга<br />на утрото по мраморните страни.<br />Разтворените пръстчета<br />на закачливи надежди,<br />като метличини<br />улавят на небето синия цвят.<br />Малко преди да мръкне, ще завали.<br />По - всичко изглежда<br />розата на ветровете<br />в ревера на мълниите ще разцъфти.<br />И когато Луната -<br />презряващ нар, се търкулне<br />през клоните<br />на най- високото ,<br />ударено от мълния дърво,<br />"Аве Мария" тишината<br />на древен орган ще изпълни.<br />Ще слезе нощта-<br />горда богиня,<br />благославяща на нищите<br />тъжното пиршество.<br />В паничката на просяк<br />се търкулва усмивка-<br />рядка жълтица<br />в един намръщен свят.<br />Цял живот на светлината<br />сме уж, прилежните ученици,<br />а все ни късат на финала.<br />И с наведени глави<br />се връщаме бавно назад.<br />И кълни недоволството-<br />плевел жилав и страстен.<br />Думите на покорство<br />стипчивата му кръв ще задуши.<br />Когато изгрее слънцето,<br />победило в единоборство<br />мрака разблуден,<br />истината в сърцата ни,<br />безсрамно гола,<br />ще се роди.<br /><br /><br /><br /></em><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-111866659537613025?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1118502961137810212005-06-11T17:20:00.003+03:002009-03-01T23:19:02.091+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/1600/3.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;" src="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/320/3.jpg" border="0" alt="" /></a><br /><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Бели лалета</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);"> </span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Мислите ми</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);"> са бели лалета.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Нежният им дъх</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">се рони</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">по стъпалата</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">на твоя ден.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Подари ми</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">една усмивка.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Като ценна,</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">рядка вещ</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">ще я поставя </span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">в позлатената кутия</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">на сърцето си.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Мислите ми</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">са бели лалета.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Обличам бялото,</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">но нещо не ми достига.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Ще взема </span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">цвят от нощта.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Назаем.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Черното и бялото</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);"> си отиват.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Бели лалета...</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Красотата </span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">е обещание за щастие.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Вали.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Всяка капка </span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">е жива вода</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">и съживява</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">червеното цвете</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">на кръвта ми -</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">нощен цвят на кактус.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Подари ми</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">една усмивка.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Като свежа роса</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">ще я пръсна</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">в жадното си съзнание.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">И ще бъде толкова хубаво.</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Мислите ми</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);">са бели лалета.</span><br /><span style="color: rgb(153, 51, 153);">************************</span> <br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);"></span><span style="color: rgb(0, 102, 0);">Акростих за Иво</span><br /><span style="color: rgb(0, 102, 0);"></span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Т</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">ишината в шепите ти спи</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">И</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> не иска да ми отговори</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">С</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">ънено разтривайки очи</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">И</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">ска сякаш с мен за теб да спори</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">М</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">ой си ти - това е свършен факт</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">О</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">твоювах право да те имам</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Е</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">то върху челото ти знак -</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Т</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">ишината има тук да взема</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">О</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">т години толкова със теб</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">У</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">трини и нощи съм делила</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Т</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">и ми носиш оня луд късмет</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Р</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">иторично пазещ женската ми сила</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">Е</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">х на кой ли тия обяснявам</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">И</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);"> какво доказвам си сама</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">В</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">ажно е - завинаги остава</span><br /><span style="color: rgb(255, 0, 0);">О</span><span style="color: rgb(0, 0, 0);">нзи трън в сърцето - ЛЮБОВТА</span><br /><span style="color: rgb(102, 51, 102);"></span><span style="color: rgb(102, 51, 102);"><br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-111850296113781021?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-13567814.post-1118418789713463582005-06-10T17:50:00.000+03:002007-01-26T04:51:01.183+02:00<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/1600/John%20William%20Waterhouse%20Gather%20ye%20Rosebuds.jpg"><img src="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/200/John%20William%20Waterhouse%20Gather%20ye%20Rosebuds.jpg" alt="" border="0" /></a><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/1600/13fdd.gif"><img src="http://photos1.blogger.com/blogger/679/1198/200/13fdd.gif" alt="" border="0" /></a><br />About me:<br />Name: Geolina Stefanova<br />Location:Bulgaria;Kozloduy<br />More...:-)))<br />.***********************************<br />Искрено се надявам, че поетичните ми терзания са ви доставили удоволствие и че ще си излезете от тук озарени, замислени и поне мъничко щастливи!<br /><br /><br />*******************<br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Мираж от думи</span></em></strong><br /><br /><strong><em><font>Под стъпките на вятъра сълзи</span></em></strong><br /><strong><em><font>гореща жажда,думи не намирам</span></em></strong><br /><strong><em><font>да утеша разплакани очи</span></em></strong><br /><strong><em><font>и само шепи влага тук събирам.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Вода не е солената мъгла</span></em></strong><br /><strong><em><font>и жаждата ми тя не утолява.</span></em></strong><br /><strong><em><font>В див кактус диша моята душа -</span></em></strong><br /><strong><em><font>ако умра, там жива тя остава.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Напукана се рони суха плът,</span></em></strong><br /><strong><em><font>изгаря като пясък, залинява.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Следите ми се губят, няма път.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Мираж от думи вятърът отвява.</span></em></strong><br /><br />***************************************<br /><strong><em><font>Отражението на Луната</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Загръщам крехкото си тяло в тъмнина.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Опиянение тя носи черно.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Усещаш ли уханието на жена? -</span></em></strong><br /><strong><em><font>Единствено инстинктите са верни.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Аз съм отражението на Луната</span></em></strong><br /><strong><em><font>в реката на твоето безпокойство.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Щом налея в празна чаша светлината -</span></em></strong><br /><strong><em><font>пий!Не ме питай какво ще ти коства.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Изпий я до дъно!Полудял и горещ</span></em></strong><br /><strong><em><font>прегърни ме, обичай ме искрено.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Разкъсай душата ми с неистов копнеж...</span></em></strong><br /><strong><em><font>Аз и ти - две светулки сред нищото.</span></em></strong><br /><strong><em><font><br />*****************************************</span></em></strong><br /><strong><em><font>Див олеандър</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Бръшлян обвива крехката ми плът,</span></em></strong><br /><strong><em><font>която като замък стар руши се.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Линее светлината, стръмен път</span></em></strong><br /><strong><em><font>без жал пресича всяка моя мисъл.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Под маска на невинна простота</span></em></strong><br /><strong><em><font>отровна скорпионка - празнотата</span></em></strong><br /><strong><em><font>с насмешка дебне нечия душа </span></em></strong><br /><strong><em><font>да се излъже, да я жилне зад вратата.</span></em></strong><br /><strong><em><font>От прага гледам в нищото, тежи</span></em></strong><br /><strong><em><font>в кръвта ми грях на неродени хора.</span></em></strong><br /><strong><em><font>С две хубави, разплакани очи </span></em></strong><br /><strong><em><font>отмина лятото, наляга ме умора.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Предчувствие за зима с аромат</span></em></strong><br /><strong><em><font>на олеандър див опиянява.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Студена красота,отровен цвят</span></em></strong><br /><strong><em><font>в помръкнало небе следи оставя.</span></em></strong><br /><strong><em><font>И нещо чувствам,зная...предстои.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Преследват ме кошмари, но напразно.</span></em></strong><br /><strong><em><font>По- силна съм от всякога...Дали?!</span></em></strong><br /><strong><em><font>Излишното в живота се изрязва.</span></em></strong><br /><strong><em><font><br />**************************************</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Листопад</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Дървета, боли ли когато</span></em></strong><br /><strong><em><font>листата ви падат сами?!</span></em></strong><br /><strong><em><font>В душите ви - спомен от лято.</span></em></strong><br /><strong><em><font>В душите ви - мъртви души.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Дървета, защо листопадът</span></em></strong><br /><strong><em><font>през моето тяло тече?</span></em></strong><br /><strong><em><font>Небето - палач безпощаден</span></em></strong><br /><strong><em><font>последна надежда сече.</span></em></strong><br /><strong><em><font>И бликва в кръвта ми отрова</span></em></strong><br /><strong><em><font>от спомени, хора, лъжи.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Дървета без корен отново</span></em></strong><br /><strong><em><font>сънувам,...умирам,...Дали?!</span></em></strong><br /><strong><em><font><br />*******************************</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Сълзи от мокър пясък</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Времето, времето бяга - не мога...</span></em></strong><br /><strong><em><font>Подло изнизва се като змия.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Дълго люляна в ръцете на Бога</span></em></strong><br /><strong><em><font>днес се събуждам сред чужда земя.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Кактуси пият на глътки покоя.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Суша намята воали от прах.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Жажда мори ме.</span></em></strong><strong><em><font>По кожата зноят</span></em></strong><br /><strong><em><font>реже с кристалчета болка и страх.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Искам...и трябва от тук да избягам.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Нищо не струва живот без мечти.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Плаха надежда в краката ми ляга -</span></em></strong><br /><strong><em><font>тя ми помага. Но ...много боли.</span></em></strong><br /><strong><em><font><br />************************************</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Юнска приказка</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>В разтворения цвят на юнска нощ</span></em></strong><br /><strong><em><font>танцуват феите на светлината.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Дъждовни капки ниже стар стонож</span></em></strong><br /><strong><em><font>и приказки разказва на децата.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Притихналото време дреме там,</span></em></strong><br /><strong><em><font>където хоризонт с земя се слива.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Луната зачервена е от срам -</span></em></strong><br /><strong><em><font>на своя първи бал с любим отива.</span></em></strong><br /><strong><em><font>И паяжинки сенките плетат,</span></em></strong><br /><strong><em><font>насядали под клонките елхови.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Щурците - виртуози ще взривят</span></em></strong><br /><strong><em><font>със звуци страстни догми и окови.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Красива нощ - празнува горски свят.</span></em></strong><br /><strong><em><font>До утре ще е всичко позволено.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Животът?! Той е много, много млад,</span></em></strong><br /><strong><em><font>а приказката моя е зелена.</span></em></strong><br /><strong><em><font><br />*******************************</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Цвят на ягоди</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>В съня ми отронен</span></em></strong><br /><strong><em><font>в косите ми пада -</span></em></strong><br /><strong><em><font>приличам </span></em></strong><br /><strong><em><font>на снежна кралица </span></em></strong><br /><strong><em><font>така.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Сънувам го в розово.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Мислите бягат.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Усмивки</span></em></strong><br /><strong><em><font>превързват</span></em></strong><br /><strong><em><font>ранена мечта.</span></em></strong><br /><strong><em><font>И нежни листенца</span></em></strong><br /><strong><em><font>събирам смутена.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Красиви са.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Леки,с въздушни крилца</span></em></strong><br /><strong><em><font>танцуват в ръцете ми.</span></em></strong><br /><strong><em><font>Шепнат ми. Стенат...</span></em></strong><br /><strong><em><font>О, Боже ,</span></em></strong><br /><strong><em><font>как силно </span></em></strong><br /><strong><em><font>боли ме глава!</span></em></strong><br /><strong><em><font><br />*******************************</span></em></strong><br /><strong><em><font>E, всяко нещо си има начало, но и край :).Така е и с моите стихове. Засега...</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font>Ако искате да ми кажете нещо или имате въпроси,</span></em></strong><br /><strong><em><font>можете да се свържете с мен на адрес:</span></em></strong><br /><strong><em><font></span></em></strong><br /><strong><em><font></span><font></span><a href="mailto:geolin@abv.bg"><font>geolin@abv.bg</span></a></em></strong><br /><strong><em><br />*************************************************************************************</<br /> <br /> <br />VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/13567814-111841878971346358?l=gentiana.blogspot.com' alt='' /></div>Gargabela Aspasia Gentianahttp://www.blogger.com/profile/14827915551441993372noreply@blogger.com6