Едно фадо, любов?!

Не се обръщай назад...
Усмивка през рамо ни стига.
Животът е сластно фадо*,
любовта - недочетена книга.
Притварям клепачи - листца
от ириси падат, и падат.
Покланя се горда тъга
за танц - непокорна и млада.
Развихрям се - ябълков цвят
в прегръдка на вятъра южен -
танцувам. Танцувам... Сълза
парва бузата. Тъй ми е нужен
онзи огън душите горящ,
но и стоплящ жестоките нощи,
когато се чувствам сама,
но пък знам, че обичам те още.
В твойте шепи до смърт ще искря-
фина свещ и копринена ласка.
В здрача сянка на остра коса
реже пламъка. Паднали маски.
И е смешно и жалко това
да спорим, ругаем и мразим.
Нехае за нас Вечността -
прашинки нетрайни. Наказан
човешкият род търси път.
Намерен, до мене оставаш
и дишаш до моята гръд...
Дишай силно, любов! Не преставай!
------------------------------------------------------
Фадо (на португалски се произнася фаду: на португалски: fado от на латински: fatum — съдба) е жанр в традиционната португалска градска инструментална и вокална музика, същността на който често се изразява с непреводимата дума „саудаде“ (на португалски: saudade), съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любовна мъка.
Фадото се оформя окончателно в началото на 19 век в резултат от смесването на характерни гръцки (например лаика), романски и арабски музики при известно влияние и от бразилската колония. Играе важна роля в националната самоидентификация на португалците, тъй като прокарва ясна граница между ярките и живи испански ритми, отговарящи на по-буйния и рязък испански характер, и меката, меланхолична душа на португалския народ.

В популярния си вид се изпълнява в малки гостилнички (на португалски: tasca), наричани дом за фадо (на португалски: casa do fado) от всеки, който умее и пожелае, в съпровод на две китари: обикновена акустична китара и португалска китара (с шест двойки струни).

*********************

А казват, че на разсъмване е най-тъмно

Танцувай, циганко,
ти, която в нощите ми
крадеш спомени,
за да ги разпръснеш
като карти
и да гадаеш на вятъра,
замръкнал скитник,
морно опрял гръб
на бора, там
на ръба на Времето,
склон слизащ много надолу-
стръмно и опасно
подир дъха на
мащерка,
розмарин
и мента,
подир копнежите
на чановете,
избягали от стадата
и подир дръзките ми мисли,
излезли навън полуголи,
за да танцуват с теб,
размятали прозрачни поли
и коси на самодиви...
Танцувай!
Тази нощ Луната е
в пълнолуние-
едно голямо
сребърно огледало -
кръгло и дълбоко
като жажда.
Оглеждам се в него ...
и отвъд сънищата си
преминавам.

*********************

По жиците - мълнии, в сърцето ми - тъга

Аз идвам от мрака и
търся светлина.
Цял живот търся
и все не я намирам.
Залъгвам нощите си с
изкуствена луна,
а дните са пепелници -
в тях угарките събирам.
Недопушена обич.
Никотинова тъга.
Кашля сърцето ми
след поредната доза.
По жиците - ластовици.
Бяла ни една....
Господи, всичко ли
в този живот е поза?!

*********************

Преди будилникът да заподскача

По челото на майско утро
съзирам бръчки - облаци
врабчета кълват
умората му,
чик-чирикат дръзко
и пълни се с
малинов сок сърцето
от старите бъчонки
на копнежа,
лежали цяла зима
в изби стари.
Отпий полека!
Виж, сълзичка пари
по бузата на слънцето -
небрежно отмята
кичур златолъч
искрящо ще се усмихне
и ще се намръщи
за нещо свое
мислещо навярно....
Как тихо е към 7
още в къщи.

*********************

Изречено с шепот: нежност


Ех, тези тягостни гърмежи
с дъх на дъжд
Събличат чувствата ми
С мене си играят
Дочувам шепота
на трудно дишащ мъж
Тревожна е в кръвта ми
таз омая
която като див жасмин цъфти
и рони цвят по часове нечути
пристъпващи към залез
без следи
в сандалите на нежността обути

Ех тези тягостни гърмежи
с вкус на мъж
целувал дълго
устните ми в здрача
Подути устни
Топъл летен дъжд
от който ми се иска
да заплача

*********************

Жадносърцие и сребърни нишки тъга
/диптих/
1.
Отново сребрееш, вещице.
Косите ти имат цвят на роса.
Сребърнометални нишки...
Тънкострунни са.
Вятърът свири на тях
моята тъга.
Вино от метличини
наливат ми устните
на уморената ти нежност.
Тръпчивосин хлад.
Жадна съм. Пия.
Страхът ми напусто е.
Дори да умирам,
не се връщам назад.

2.
И всички макове
и чучулиги в полетата
събират дъждинки
и пият със мен.
Чурулика омарата
и се загръща с небето ми.
Татуира си слънчице
моят горделив ден.
Ще се умилква
да му говориш за скритото.
Какво ще му кажеш
ти си знаеш, нали?!
Жадно е сърцето ми,
а чашата му ненапита е.
Някаква музика
в дълбините ми звучи.